— Ти си луда, жено! Можеше да те пронижа!
Но гневът и отвращението се стопиха бързо. Теани се протегна, гърдите й се притиснаха към туниката му и той сведе глава, прегладнял за целувката й, която бе разгорещена от близкия досег със смъртта. Беше го разгадала напълно. Всяко докосване сякаш го разтапяше до мозъка на костите. Шимицу не можеше повече да сдържа желанието си и посегна към връзките на дрехата й.
— Можеш ли да останеш, любов моя? Кажи ми, че Джингу е зает с гостите си и че няма нужда да се връщаш в леглото му тази нощ.
Теани близна ухото му, дъхът й пареше врата му.
— Джингу не ме очаква — излъга тя. Изчака пръстите му да се вкопчат по-решително в дрехите й и го отблъсна. — Но не мога да остана тази нощ.
Шимицу се намръщи и очите му внезапно се втвърдиха.
— Защо? Да не би да имаш чувства към друг?
Теани се засмя и го остави да почака малко, преди да смъкне робата по раменете си и да покаже красивите си гърди.
— Не обичам никой друг, могъщи воине. — Вложи в тона си достатъчно сарказъм, за да го притесни. — Тази нощ не мога да остана поради политически ангажименти. Сега, ще си губим времето или… — Изстена и захапа леко устните му.
Грубите ръце зашариха по нежната й кожа.
— Тогава защо се забави толкова?
Теани отметна златистата си коса със заучено движение.
— Колко си недоверчив. Боиш се, че мечът ти е не достатъчно голям, за да задоволи жена ли? — Тя се дръпна, едновременно за да го подразни и за да му даде възможност да огледа полуголото й тяло.
Шимицу се намръщи я хвана за раменете. Този път Теани се разтопи като масло. Пръстите й се вмъкнаха игриво под робата му и погалиха вътрешната страна на бедрото, което го накара да настръхне от удоволствие.
— Толкова могъщ меч — измърмори тя и сведе поглед с нацупена усмивка. — Лорд Минванаби ме задържа да ми даде нареждания. Явно иска кучката от Акома да умре и аз съм натоварена с тази мръсна задача.
Ръцете й откриха точното място и го погалиха, както обичаше, но Шимицу се дръпна. Теани усети, че е прибързала или е сгрешила с представянето на нещата. Наведе се и го подразни с език, косата й се спусна по бедрата му.
Шимицу се вцепени за миг, след това ръцете му се стегнаха около гърба й, а гласът му стана замечтан.
— Странно, че милорд ти е дал такива нареждания, любима.
Интересът на Теани нарасна. Тя се надигна и започна да развързва сандалите му.
— Богове, винаги ли трябва да носиш бойните си сандали в къщата?
Твърдото й зърно се търкаше в коляното му и го възбуждаше толкова много, че отговори на следващия й въпрос, без да се замисли.
— Защо? Милорд ми каза вчера, че момичето от Акома трябва да умре, но че първо иска да прекърши духа й. Да я ужаси, като убие първо служителите й, така че като удари накрая, тя да бъде съвсем сама. — Спря, защото се усети, че е казал твърде много. Зарови пръсти в златисточервената коса на Теани, дръпна главата й към себе си. — Мисля, че лъжеш, жено. Няма да ходиш да убиваш Мара, а ще спиш с друг.
Очите на Теани проблеснаха, донякъде от възбуда, защото насилието й харесваше, и донякъде защото мъжете бяха безкрайно предсказуеми. Но не отрече, а продължи да го провокира.
— Защо мислиш, че лъжа?
Шимицу хвана китките й и изви тялото й към себе си.
— Защото заповедите ми за утре са да наглася фалшиво нападение от крадец и да се убедя, че Папевайо ще загине пред прага на Мара. Защо тогава лорд Минванаби ще ти казва да пратиш момичето при Туракаму, без да отмени моите заповеди?
Теани вдигна брадичка предизвикателно, разгорещена от любовната игра и от учудващата лекота, с която го бе подвела да издаде всички тайни.
— Откъде да знам какво мислят благородниците? — Погледна го в очите, за да се увери, че апетитът му е разпален. — Любими, ти си необяснимо ревнив, без причина. Искаш ли да се спазарим? Аз ще остана при теб тази нощ и утре ще кажа, че не съм успяла да се добера до Мара от Акома. В замяна утре ще възстановиш честта ми, като убиеш момичето заедно с Папевайо.