Шимицу не отговори, но я прегърна по-силно. Нетърпеливите му пръсти смъкнаха робата й. Тя не носеше дрехи отдолу и като гледаше колко трескаво се съблича той, знаеше, че го е спипала. Действията му бяха достатъчен отговор. Щеше да изпълни желанието й на сутринта. Шимицу смяташе потръпванията й от удоволствие за страст. Докато се съвкупяваха, той мислеше само за любов, а красивата куртизанка действаше с хладнокръвен професионализъм. Единствената й цел бе да се увери, че лейди Мара ще умре с нож в сърцето.
Мара се събуди неотпочинала след тягостната нощ. Прислужниците усетиха напрежението й и й помогнаха да се облече и сплетоха косата й с копринени панделки, без да говорят. Накоя обаче мърмореше, както обикновено сутрин.
Мара беше твърде неспокойна да чака официалната закуска и накара Папевайо да се разходят край езерото. Това накара Първата съветничка да потъне в кисело мълчание.
Но Мара искаше да избягва рутинните порядки, докато не прецени опасността. Нямаше как да прецени колко могъщ е станал лорд Минванаби, преди да успее да пообщува с гостите и да види кои са силните и слабите съюзи.
Въздухът беше свеж и слънчевите лъчи блестяха по водата. Ветрецът вдигаше вълнички и рибарските лодки се поклащаха, докато чакаха гребците. Спокойната гледка обаче не оправи настроението на Мара и тя скоро реши да се приберат.
— Това е мъдро, господарке. — Тонът на Накоя подсказваше, че въобще не е трябвало да излизат, защото росата и пясъка можеха да увредят копринените връзки на сандалите й. Но гълченето на старицата беше без ентусиазъм. Очите й бяха тъжни, а сърцето празно, защото бяха далече от земите на Акома.
Празненството за пристигането на Военачалника Алмечо започна в средата на утрото, макар че самият рожденик едва ли щеше да се появи преди следобеда. Повечето благородници се бяха събрали, с пера, бижута и хищни амбиции. Играта на Съвета доминираше във всички аспекти на цуранския живот, но най-вече при подобни официални събирания. Гостите се разхождаха между навесите, хапваха вкусни ястия, споделяха клюки и героични истории от миналото, плюс по някой и друг облог или търговска сделка. Но всеки лорд наблюдаваше зорко останалите. Кой с кого говори, какви услуги иска, кой от кого страни и кой отсъства. Мара гледаше лицата и цветовете на фамилиите и знаеше, че оглеждат и нея. Лорд Течталт и синът му я поздравиха едва-едва, което показваше, че мнозина не искат да бъдат виждани с нея, преди позициите на Акома да се стабилизират.
Мара отведе Накоя до една маса и поръча на слугата да им донесе освежителни напитки. Постара се да поиска само ястия, които бе видяла при другите гости, и когато храната пристигна, двете хапнаха добре, сякаш въобще не бяха изнервени. Папевайо щеше да се усмихне, ако това не бе в разрез с протокола за телохранители. Мара се справяше чудесно дори с най-дребните неща. Пропускането на закуската бе единственият начин да накара изнервената Накоя да яде при такова напрежение. Ефектът беше видим за гостите, които я наблюдаваха. Неколцина кимнаха с възхищение, а останалите зашушукаха. Мнозина въобще не обръщаха внимание на Накоя, защото бяха заети със собствените си кроежи.
Мара чу как лорд Ксакатекас се смее гърлено. Беше казал нещо, от което третият син на Линг пребледня и се намръщи. Хлапетата и братовчедите на Ксосай бяха навсякъде, а северняшката жена на Касчатекас флиртуваше безсрамно с Първия съветник на Чилапанинго. Служителят беше скован като лошо ощавена кожа на нийдра и сигурно бе ужасен от вниманието й, но тя говореше бързо и стискаше здраво ръкава му, така че той не можеше да се измъкне.
Мара огледа тълпата, като си отбелязваше различните моди и фамилни цветове. Делеше гостите на две: съюзници или твърде слаби да я предизвикат и такива, които представляваха заплаха, или с които Акома има някаква вражда. Минванаби бяха една от Петте велики фамилии в империята и всеки могъщ род бе изпратил представители. Мара забеляза Кеда, Тоймаргу и Оаксатукан, всеки заобиколен от собствените си подмазвачи. По-дребните лордове спазваха дистанция или опитваха да изпросят услуги. Лилавата шапка на лорд Екамчи бе наведена към съветника му, а червените роби на Иродака бяха заобиколени от слуги с цветове, които Мара не познаваше. Тя огледа присъстващите гости и се смрази. Никъде не виждаше алено-жълти туники.
Накоя сякаш усети стреса й и избута пилешките кости, които бяха останали от обяда й.
— Не виждам лорд Анасати — отбеляза тя. — Освен ако боговете не са го забавили, дъще, ти и синът ти сте в огромна опасност.