Но нощта мина без инциденти. Накоя заспа, а воинът на пост се мъчеше да се отърси от налягащата го дрямка. Изтормозените му нерви го караха да вижда в градината странни сенки и дебнещи заплахи. Той мигаше и мигаше, и сенките се превръщаха в дървета, храсталаци или просто облаци, закриващи луната. Папевайо се унасяше, но се стряскаше и при най-малкия намек за шум. Въпреки това, когато нападателят нахлу, бе задрямал.
Мара се събуди потна и объркана. Не знаеше къде се намира.
— Кала? — промърмори тя името на обичайната си прислужница.
Звукът на раздрана хартия и чупещо се дърво я разсъни мигновено. Две тела тупнаха до нея и някой изръмжа от болка.
Мара се претърколи, блъсна Накоя — старицата се събуди с писък — и запълзя към безопасния ъгъл, уговорен с Папевайо. Накоя сграбчи шаловете и ги хвърли върху лампата. Огънят разцъфна като цвете и прогони тъмнината.
От мрака зад раздраната стена долиташе хрипливо пъшкане.
Мара примигна, заплака и се замоли на Лашима. Видя как Накоя грабва една възглавница и избутва с нея запалените шалове към разкъсаната стена.
Пламъците подскочиха и хвърлиха златиста светлина върху разкривените черти на някакъв човек, който се боричкаше на прага с Папевайо. Първият ударен водач на Акома го беше затиснал и го душеше. Противниците изглеждаха равностойни по сила, но малцина можеха да се мерят с бойната ярост на Папевайо. Двамата опитваха да се удушат. Мара се сепна, като видя камата, която стърчеше от рамото на Папевайо.
Но макар и ранен, Папевайо стисна главата на нападателя с две ръце и дръпна. Чу се шумно изпукване, ръцете на нападателя увиснаха и тялото му потръпна. Папевайо го пусна и трупът падна на пода с неестествено извит врат.
В двора се раздвижиха смътни сенки, а Накоя се разкрещя:
— Пожар! Пожар! Бягайте!
В лятната суша цуранските къщи горяха като слама. Пламъците, запалени от Накоя, вече облизваха гредите на тавана.
Папевайо посегна за меча си, погледна през рамо и понечи да се мръдне настрани. Звукът, който последва, смрази Мара. Острие, пронизващо плът, и стон. Телохранителят й се олюля и падна. Над него се люшнаха оранжевите пера на офицер на Минванаби.
Ударен водач Шимицу се обърна към Мара с окървавен меч в ръка. В очите му се четеше намерение за убийство.
Но Мара не побягна. Огледа се, видя, че отвсякъде към тях тичат събудени от виковете на Накоя хора, и каза високо:
— Ще ме убиеш пред очите на гостите и ще обречеш господаря си на смърт, така ли?
Шимицу също бе видял тичащите към тях хора. Пламъците вече бяха обхванали покрива и към писъците на Накоя се присъединяваха други.
Бяха изтървали шанса да я убият. Шимицу обичаше Теани, но воинският кодекс не можеше да постави една куртизанка над честта. Той се поклони и прибра окървавения си меч.
— Лейди, помогнах на телохранителя ти да се справи с един крадец. Уви, боговете повелиха и той да загине. Сега трябва да се измъкнем от пожара!
— Крадец ли? — ахна Мара. Папевайо лежеше в краката й с кама с черна дръжка в рамото. Това не можеше да го убие, за разлика от пробождането в сърцето.
— Хайде, дете. — Накоя хвана господарката си за ръка и я повлече надалеч от пожара.
Очите на Мара бяха пълни със сълзи — и от пушека, и от мъка. Тя се отскубна от ръката на Накоя и махна на слугите на Минванаби, които бяха дошли да помогнат. Накоя изруга, което се случваше изключително рядко, но господарката й отказа да помръдне.
Шимицу също се обърна към Мара.
— Ела, лейди. Стените ще паднат.
Жегата ставаше непоносима.
Десетки хора с ведра вече гасяха пожара. Водата засъска по пламтящите греди, но от другата страна на помещението спрямо трупа на мъртвия крадец. Дрехите му вече горяха и всички доказателства щяха да бъдат заличени.
— Няма да тръгна, докато не изнесете тялото на Ударния водач.
Шимицу кимна, наведе се и нарами трупа на воина, когото бе убил преди малко. Мара го последва, като кашляше от пушека.
И тъкмо да заплаче заради смъртта на верния си служител и приятел, се появи Джингу Минванаби. Изглеждаше доволен и дори като че ли се усмихваше.
Шимицу остави тялото на Папевайо на тревата и каза:
— Господарю, един от слугите ти се оказа крадец. Открих го мъртъв, убит от телохранителя на лейди Акома, но храбрият воин също загина. Намерих у престъпника това.