Теани не отвърна, но Шимицу се напрегна.
Мара погледна Теани в очите и каза тихо, така че воините на вратата да не чуят:
— Моят телохранител Папевайо бе убит снощи, но не от крадец. Твоят Шимицу го прониза в сърцето и наруши гаранциите на Минванаби.
Вятърът откъм езерото разлюля пламъчето на лампата. Теани се усмихна и взе чашата си.
— Ти не си заплаха за Минванаби, лейди Мара. — Отпи глътка. — Папевайо не може да се върне от оня свят и да свидетелства.
По гърба на Мара започна да се стича пот, но тя се насили да продължи, заради баща си, брат си и Папе.
— Вярно. Но казвам, че е виновен господарят ти и че Шимицу е действал по негово нареждане. И двамата ще потвърдите това… иначе Джингу ще види как красивата му любовница увисва на въжето.
Теани я изгледа спокойно.
— Това са заплахи за деца. Защо господарят ми ще нарежда да умра позорно, след като винаги задоволявам всичките му желания?
А Мара каза високо:
— Защото си шпионка на Текума Анасати.
За момент на лицето на Теани се изписа изненада, а после хладна пресметливост. Преди обаче Теани да се окопити, Мара завърши атаката си, надяваше се, че боговете ще подкрепят лъжата й. — Имам документ, който доказва, че си заклет служител на Текума, и ако не направиш каквото поискам, ще го покажа на лорд Минванаби.
Аракаси наблюдаваше Шимицу със съсредоточеността на килуинг. В първия момент високият офицер бе зашеметен от предателството. След това се размърда и бавно измъкна меча си, докато Теани опитваше да намери оправдание.
Теани се помъчи да заглади нещата.
— Шимицу! Мара лъже. Обвинява ме, за да предадеш господаря ни.
Шимицу се поколеба. Отраженията от лампата заиграха по лакираното острие на меча му.
— Убий я — викна Теани. — Убий я заради мен!
Но гласът й беше твърде писклив. Шимицу се напрегна. На лицето му се изписа страх, съжаление и болезнена решимост, докато поклащаше бавно глава.
— Трябва да уведомя лорд Джингу. Той ще прецени.
— Не! — Теани скочи. — Той ще обеси и двама ни, глупако!
Протестът само дозатвърди вината й в очите на воина, който я обичаше. Той се обърна да излезе, но Аракаси го пресрещна и от коридора долетяха звуци на схватка. Шпионинът се опитваше да забави Шимицу, за да даде време на Мара да осигури доказателство за покушението на Минванаби срещу Папевайо.
— Никога няма да получиш това, което искаш от мен, мършава кучко — викна Теани, извади нож от гънките на робата си и нападна.
Мара предугади движението й, претърколи се и ножът се заби във възглавниците.
— Шимицу! — викна Мара. — Защити честта на господаря си! — Претърколи се отново и ножът мина на косъм от слабините й.
Теани изруга и замахна пак.
Мара успя да блокира удара, но Теани бе по-едра и по-силна.
— Накоя! — викна Мара. — Доведи хора! Ако умра пред свидетели, Джингу ще бъде победен и Аяки ще оцелее!
Старата дойка хукна навън, а Теани изсъска от яд. Омразата я бе завладяла и тя тръшна Мара по гръб и вдигна ножа за смъртоносен удар.
Внезапно върху тях падна сянка. Лунната светлина освети доспехите и две ръце сграбчиха Теани, дръпнаха я и тя пусна Мара, без обаче да изтърве ножа.
Шимицу вдигна любовницата си за косата като ловна плячка.
— Наистина си шпионка на Анасати — каза той горчиво. — Защо иначе ще искаш да навредиш на тази жена и да посрамиш господаря ни?
Теани го изгледа злобно, изви се като змия и замахна с ножа към сърцето му.
Шимицу посрещна удара с лакът и я блъсна яростно към балкона. Парапетът изпука и се срути и тя полетя надолу. Мара затаи дъх и чу тежкото й тупване на каменните плочи.
Размазаното тяло, което щяха да открият на пътеката, нямаше да е нейното, а на шпионката.
Шимицу стоеше вцепенен, приличаше на скръбна статуя.
— Какво стана с телохранителя ми? — попита Мара.
Той сякаш не я чу. Обърна се замаяно и я изгледа с подозрение.
— Искам доказателство, че Теани е била шпионин на Анасати, милейди.
Мара отмести влажната си коса от лицето си. Възможността да отмъсти за баща си, брат си и Папевайо беше съвсем близо. Само трябваше да изкопчи признание от Шимицу. Ударният водач не можеше да скрие факта, че е убил Теани в защита на гост. Конкубинката бе нападнала първа и Джингу можеше да бъде обвинен в предателство, защото при пристигането на Мара много от гостите бяха чули, че Теани е уважаван член на домакинството му.