Шимицу пристъпи заплашително напред.
— Къде е доказателството?
Мара вдигна поглед. Облекчението, че бе оцеляла, я правеше невнимателна.
— Нямам доказателство. Теани наистина беше шпионка на Анасати, но излъгах, че имам писмен документ.
Шимицу се огледа бързо и Мара с ужас осъзна, че Накоя бе отишла за помощ. В стаята не бяха останали свидетели.
— Къде е Аракаси? — повтори тя, неспособна да скрие ужаса си.
Шимицу пристъпи напред. Изражението му се промени от вцепенение към решителност и пръстите му стиснаха меча.
— Вече нямаш нужда от телохранител, лейди Акома.
Мара отстъпи и краката й се заплетоха във възглавниците.
— Нима след всичко случило се ще посмееш да застрашиш честта на господаря си?
Шимицу вдигна меча.
— Кой ще разбере? Ако кажа, че си убила Теани и аз съм бил длъжен да я защитя, няма кой да ме опровергае.
Направи крачка към нея и тя отстъпи. Разбираше логиката му и осъзнаваше, че налудничавият му план може да успее да спаси честта на Джингу, така че опита да го забави с приказки.
— Значи уби Аракаси?
Шимицу прекрачи купчината възглавници.
— Той се опита да ми попречи да изпълня дълга си.
Острието се вдигна и проблесна на лунната светлина. Мара, притисната безнадеждно, извади малкия нож, който криеше в ръкава си.
Вдигна ръка, за да го хвърли, и Шимицу скочи напред, удари я с плоското на меча, изби ножа и той отхвърча към вратата на балкона.
Мечът се вдигна отново. Мара се хвърли на пода и изпищя отчаяно:
— Накоя!
Замоли се на Лашима да закриля Аяки и Акома.
Но старата дойка не отговори. Мечът на Шимицу изсвистя и се спусна. Мара се претърколи и се удари в сандъците, а острието се заби в рогозката за спане.
Следващият удар щеше да я убие.
Внезапно над главата на Шимицу блесна меч, спусна се, но вместо да го посече, го фрасна по главата. Шимицу падна в несвяст.
Аракаси се подпря на меча, който бе използвал като бухалка. Изглеждаше замаян.
— Господарке…
Лицето му беше в кръв от раната на главата, която му бе нанесъл Шимицу в коридора. Мара го гледаше и с ужас, и с облекчение.
— Изглеждаш… ужасно.
Той обърса лицето си, погледна раната си, видя кръвта и се усмихна.
— Щом казваш, господарке.
— Ти сигурно си първият офицер на Акома, който не различава острието от плоската страна на меча.
Аракаси сви рамене.
— Ако Папевайо беше оцелял, щеше да ме обучи. Но сега сянката му трябва да се задоволи с падението на Минванаби.
От коридора се чу шум. Виковете на Джингу и сина му Десио се чуваха над гласовете на обърканите гости. Мара приглади измачканата си роба, наведе се, вдигна меча на Шимицу и се изправи да посрещне тълпата благородници и слуги като истинска дъщеря на Акома.
— Какво става тук? — викна Джингу, щом влезе, спря, като видя поваления Ударен водач, и изгледа гневно Мара. — Какво е това коварство в къщата ми?
Мара се поклони официално и положи меча на Шимицу в краката на лорд Минванаби.
— Заклевам се в живота си и в името на предците ми, че коварството не е мое. Твоята конкубинка Теани опита да ме убие, а нейният любовник, Ударен водач Шимицу, загуби ума си. Телохранителят ми, Аракаси, бе принуден да се намеси. Едва успя да спаси живота ми. Това ли са гаранциите на Минванаби за безопасност на гостите им?
В тълпата се надигна мърморене, после се разнесе гласът на лорд Екамчи:
— Воинът не е мъртъв! Като се свести, може да се закълне, че Акома лъже.
Джингу махна гневно за тишина и изгледа Мара студено.
— Прислужницата ми Теани е мъртва, така ще чуя какво ще каже офицер Шимицу.
Мара не показа с нищо, че Джингу я е обидил с намека, че е излъгала под клетва. Нямаше да спечели чест, ако реагираше на думите на обречен човек. Всички присъстващи знаеха, че ако думите на Мара се докажат, лорд Минванаби ще загине. Честта му щеше да се срине, заедно с влиянието му в Играта на Съвета.
— Първата ми съветничка, Накоя, е свидетелка, че Теани ме нападна. — Мара призова цялото спокойствие, което бе научила от сестрите в храма. — Твоят офицер трябваше да ме защити, за да запази честта ти. Ако не я беше убил, щях да я убия със собствените си ръце, за да оцелея.