— Милорд… — каза Мара, намръщи се объркано и се обърна въпросително към Кейоке.
А той заговори високо, така че да го чуват всички.
— Вчера призори постовете ни съобщиха, че се приближава армия, господарке. Вдигнах гарнизона и излязох да посрещна нашествениците.
Текума го прекъсна:
— Но не сме влезли в земите на Акома, командире.
— Така е, милорд — отвърна Кейоке, обърна се към Мара и продължи: — Лорд Анасати дойде и настоя да види внук си. Във ваше отсъствие му отказах да допусна неговата „Почетна стража“.
Мара погледна дядото на Аяки.
— Лорд Текума, довел си половината си гарнизон като „почетна стража“?
— Само една трета, Мара — въздъхна Текума; в тона му нямаше и капчица хумор. — Халеско и Джиро командват другите две трети. — Сякаш се поколеба, но излезе елегантно от ситуацията, като откопча и свали шлема си. — Моите източници смятаха, че няма да оцелееш на празненството на Военачалника. — Въздъхна, сякаш не искаше да направи такова признание. — И аз се боях, че е така. Реших да дойда, за да защитя внук си, ако Джингу опита да реши противоречията между Акома и Минванаби веднъж завинаги.
Мара вдигна вежди разбиращо.
— И щом командирът ми ви е отказал достъп, си решил да останеш и да видиш дали ще се появя аз, или армията на Джингу.
— Да. — Текума стисна шлема си. — Ако на хълма се бяха появили войници на Минванаби, щях да защитя внук си.
— А аз щях да го спра — отвърна равнодушно Кейоке.
Мара изгледа остро и свекъра и командира си и каза:
— И щяхте да свършите работата на Джингу. — Поклати глава. — Вината е моя. Трябваше да се сетя, че тревогите на дядото от Анасати може да доведат до война. Но няма защо да се боиш, Текума. Внук ти е в безопасност… Джингу загина от собствената си ръка.
Текума я изгледа сепнато.
— Но…
— Знам, че не си получил известие. За съжаление на Анасати, „твоят източник“ също е мъртъв. — При тази новина Текума присви очи. Очевидно жадуваше да научи как Мара е разбрала за Теани, но не каза нищо. Тя пък му сервира последната новина. — Изместихме празненството на Военачалника тук, Текума. Ти беше единственият отсъстващ и сигурно ще искаш да поправиш това, като останеш следващите два дни, нали? Е, ще се наложи да ограничиш почетната си стража до петдесет човека, като всички останали.
Старият лорд кимна и я изгледа с нещо като възхищение.
— Добре че не видяхме войниците на Минванаби на хълма, Мара. — Погледна решителния воин до нея и добави: — Твоят командир щеше да е принуден да се предаде бързо, докато повечето от войската ми отблъсква армията на Джингу. Не бих искал подобно нещо.
Кейоке не отговори, а се обърна към Люджан, който стоеше в края на първата редица. Люджан на свой ред даде сигнал на друг войник. Мара гледаше с интерес, а Кейоке й обясни:
— Мисля, че е време стоте воини на чо-джа, които дебнеха в засада, да се върнат в кошера си. Ако прецениш, че е подходящо, ще освободя и нашите бойци.
Мара успя да не се засмее на смаяното изражение на Текума, който току-що бе научил за засадата на сто чо-джа, и каза:
— Добре, но остави почетен ескорт за гостите.
Командирът отдаде чест и се отдалечи, а Мара се обърна към Текума.
— Дядо на сина ми, когато се оправиш с войските си, заповядай вкъщи като гост. — После нареди на носачите да тръгват.
Текума я изгледа как заминава. Омразата заради смъртта на Бунто за миг се смени с възхищение. После погледна приближаващата колона гости и почти се зарадва, че не той трябва да мисли за настаняването, изхранването и забавленията им.
Дребният хадонра, май се казваше Джикан, сигурно щеше да се побърка.
Но Джикан не се побърка. Беше чул, че Мара се връща, от един търговски куриер. Мъжът бе казал, че много баржи, сред които бяло-златистата на Военачалника, са пристанали в Сулан-Ку. В паниката хадонрата бе забравил да извести Кейоке и воините, но пък бе събрал всички — работници, роби и занаятчии — да защитят Аяки, ако Анасати успеят да пробият. Така че нямаше проблеми да ги насочи за работа в кухните.
Засвириха тръби, забиха барабани и Алмечо, вторият най-могъщ човек след император Ичиндар, пристигна официално в имението на Акома.
Мара се поклони изискано.
— Милорд, приветствам те в моя дом.
Военачалникът на Цурануани също се поклони.