Прислужницата се обади тихо отвън и Мара й каза да влезе.
— Ще се облека и ще закуся. След това искам да се видя с новия хадонра, Джикан, в кабинета.
Слугинята се поклони и забърза към дрешника, докато Мара разтърсваше сплетената си коса. В храма нямаше прислуга и тя автоматично посегна към гребена.
— Господарке, не си ли доволна от мен? — Младата прислужница явно беше притеснена.
Мара се намръщи заради неволната си грешка.
— Справяш се със задълженията си съвсем добре. — Подаде й гребена и застана мирно, докато момичето се грижеше за косата й. Призна на себе си, че решението й да се види с Джикан е продиктувано едновременно от желанието й да избегне Накоя и да научи повече за семейните владения. Рано сутрин старата дойка беше раздразнителна. И бездруго щеше да й надуе главата с приказки за отговорностите на Управляваща лейди.
Мара въздъхна и слугинята спря, уплашена, че я е оскубала. След като Мара не каза нищо, момичето продължи колебливо работата си, сякаш се боеше от неодобрението й, Мара се замисли за въпросите към Джикан и за това, че рано или късно ще трябва да се подложи на гълченето на Накоя. Въздъхна отново, сякаш щеше да бъде наказана за някоя детска глупост, и слугинята пак се стресна и спря да я реше.
Мара седеше, подпряла лакът на купчина възглавници, и преглеждаше съсредоточено, прехапала устна, поредния свитък. Дребният мършав и нервен като птица тиза хадонра стоеше над рамото й и сочеше с пръст.
— Тук са посочени печалбите, господарке. Както виждаш, те са доста солидни.
— Виждам, Джикан. — Накоя надникна през вратата и Мара отпусна свитъка на коленете си. — Заета съм, Накоя. Ще те приема после. Може би към обед.
Старицата поклати глава. Иглите в косата й бяха разкривени, както обикновено.
— С твое позволение, господарке, вече е един следобед.
Мара изненадано вдигна поглед. Разбираше нежеланието на баща си да се занимава с далечните владения. Задачата беше по-сложна, отколкото очакваше. Но за разлика от него, тя откриваше, че финансовите въпроси са доста интересни. Усмихна се тъжно на нетърпеливата Накоя.
— Загубих представа за времето. Но с Джикан почти свършихме. Изчакай, ако желаеш.
Накоя поклати глава отрицателно.
— Имам много работа, господарке. Изпрати момчето, когато приключите. Но не се бавете. Има решения, за които утре ще е късно.
Дойката се оттегли. Мара я чу как говори с Кейоке, който стоеше на пост в коридора, и пак насочи вниманието си към Джикан и урока по търговия. Посегна за нов свитък. Успя да направи коментар за баланса, без да има нужда от помощта на хадонрата.
— Може да нямаме войници, Джикан, но сме доста заможни, даже дори богати.
— Да, господарке. Сотаму остави изрядни сметки от годините, през които е служил на баща ти. Аз само следвам примера му. Реколтите от тиза бяха много добри последните три години, а болестта в равнинните провинции вдигна цените на всички зърнени култури, тиза, рийж, маза, дори милат. Само мързеливите управители карат тизата в Сулан-Ку, за да я продават там. Със съвсем малко усилия човек може да се свърже със зърнения консорциум и да продава в Равнинния град. — Дребният мъж въздъхна притеснено. — Господарке, не искам да обиждам класата ви, но познавам много лордове, които пренебрегват търговията. Въпреки това отказват на хадонрите и служителите да действат независимо. Затова ние търгувахме с големите домове и избягвахме градските търговци, където е възможно. Това ни донесе много добри печалби.
Хадонрата спря и разпери ръце. След това, окуражен от мълчанието на Мара, продължи:
— А животновъдите… са загадка. Пак не искам да обиждам, но северните лордове са много тесногледи в подбора на разплодни бикове. — Поотпусна се и сви объркано рамене. — Предпочитат бикове, които са свирепи, трудно управляеми, но имат много мускули, рият земята с крак и имат голям… — наведе засрамено очи, — голямо мъжко достойнство, пред едрите, от които ще изкараш хубаво месо, или кротките, които теглят много товар. Така че животни, които по-умен човек би кастрирал и заклал, се продават съвсем добре, а най-хубавите остават тук и хората се чудят как стадата ни са толкова качествени. Питат как месото на Акома може да е толкова вкусно, щом пазят само слабите бикове? Не разбирам подобно мислене.