— Статусът ти на Управляваща лейди на Акома няма да се промени с брака. Съпругът ти ще ти е дясната ръка, но няма да има глас във взимането на решения, освен ако не му позволиш. Той…
Мара вдигна ръка.
— Това го знам.
Старата дойка като че ли се поуспокои. Но я тревожеше и друго.
— При предишния ни разговор забравих, че за една девица на Лашима грижите на външния свят ще са избледнели от съзнанието. Отношенията между момчета и момичета, срещите с благороднически синове, игрите на целуване и докосване… Беше далече от тези неща за повече от година. Мисълта за мъже… — Накоя спря, притеснена от все по-напрегнатото изражение на Мара, но след миг продължи: — Прости ми, аз съм стара жена. Беше девствена… и още си, доколкото разбирам.
Мара се изчерви. В храма я бяха учили да загърби всичко плътско. Притесненията на Накоя, че може да е разтревожена от тези въпроси, бяха напразни, защото за Мара борбата да забрави беше трудна. Често се улавяше, че мисли за момчета, които познаваше от детството си.
Потърка нервно превръзката на дясната си ръка.
— Майко на сърцето ми, да, девствена съм. Но разбирам отношенията между мъжа и жената. — Направи кръгче с палеца и показалеца на лявата си ръка и тикна вътре десния си показалец. Работниците и войниците използваха този знак за съвкупление. Жестът не беше мръсен, защото сексът присъстваше свободно в цуранския живот, но не подхождаше на лейди от велик дом.
Накоя беше твърде мъдра, за да се поддаде на подобна провокация.
— Господарке, знам, че си играехте с брат ти сред пастири и войници. Виждала си какво правят биковете и кравите. И не само. — Като се имаше предвид сгъчканият живот на цураните, двамата с брат й сигурно се бяха натъквали неведнъж на роби, заети с тази дейност.
Мара сви рамене, сякаш това не беше важно.
— Дете, ти разбираш отношенията на мъжа и жената тук.
— Дойката вдигна пръст към главата си. След това го опря до сърцето си. — Но не разбираш това — посочи слабините си — и това. Може да съм стара, но помня.
— Мара-ани, Управляващата лейди е воин — продължи Накоя. — Трябва да овладееш тялото си. Да победиш болката. — Гласът й се оживи. — Понякога страстта носи повече болка от всяка рана на меч. — Приглушената светлина на залеза през паравана замазваше грубите й черти. — Докато не опознаеш тялото си и не овладееш нуждите му, ще си уязвима. Твоите сили и слабости са силите и слабостите на дома Акома. Красив мъж, който шепне нежно в ухото ти и разпалва огън в слабините, може да те унищожи по-лесно и от хамой.
Мара се изчерви още повече.
— Какво предлагаш?
— Управляващата лейди трябва да е непоколебима. След смъртта на майка ти лорд Сезу взе мерки, за да е сигурен, че плътските желания няма да го накарат да действа глупаво. Похотта към дъщерята на погрешно избран дом можеше да унищожи Акома също толкова сигурно, колкото и изгубена битка. Докато ти беше в храма, той водеше тук жени от Тръстиковия живот…
— Накоя, той водеше такива жени и като бях по-малка. Помня. — Мара пое дъх и по острия мирис на акаси разбра, че робите се грижат за градината отвън.
Очевидно ароматният полъх нямаше ефект върху Накоя.
— Лорд Сезу не го правеше само за себе си, Мара-ани. Идваха и при Ланокота, за да може да се изучи и да не пада в капана на амбициозни дъщери и техните заговорничещи бащи.
Идеята за брат й и такива жени я обиди дълбоко, но присъствието на робите отвън я принуди да се държи прилично.
— Пак питам: какво предлагаш?
— Ще повикам мъж от Тръстиковия живот, опитен в…
— Не! — отсече Мара. — Не искам и да чуя за това!
Накоя не й обърна внимание.
— В доставянето на удоволствие. Той ще те научи…
— Казах не, Накоя!
— … на всичко необходимо, така че нежните докосвания и сладките думи в мрака да не те омаят.
Мара беше на ръба да избухне.
— Заповядвам ти да млъкнеш!
Накоя стисна устни. Гледаха се напрегнато и цяла минута никоя от двете не помръдна. Накрая старата дойка се поклони, така че челото й докосна възглавницата, на която бе коленичила — знак на робско покорство.
— Посрамих се. Обидих господарката си.
— Махни се! Остави ме!
Старицата се надигна. Шумоленето на дрехата и вдървеният поклон демонстрираха неодобрение. Мара отпъди и слугинята, която се появи да пита дали има нужда от нещо. Остана сама сред красивите калиграфски свитъци, които таяха жестоки и смъртоносни интриги, и се замисли за объркването си от думите на Накоя. Не можеше да назове страха, който се бе надигнал в нея.