Старата дойка беше кисела, както обикновено сутрин. Призивът на Мара бе дошъл, когато се обличаше, и косата й беше набързо вързана назад, а устните й бяха раздразнено свити. Тя кимна рязко и попита:
— Какво ще желае господарката?
Лейди Акома й махна да седне. Накоя отказа. Коленете я боляха, а беше твърде рано да спори с опърничавото момиче, чиито действия можеха да съсипят честта на предците.
Мара й се усмихна сладко.
— Накоя, премислих съвета ти и виждам мъдрост в женитбата, за да попреча на вражеските заговори. Подготви ми списък с подходящите кандидата, защото ще имам нужда от помощ при избора. Свободна си. Ще говорим пак, когато си готова.
Накоя примигна, изненадана от тази промяна. След това присви очи. Тази примиреност със сигурност беше подготовка за нещо друго, но цуранската етика забраняваше на слугата да пита директно. Старата дойка се поклони, крайно подозрителна, но безсилна.
— Както повелиш, господарке. Нека мъдростта на Лашима те води.
И излезе, като мърмореше под нос. Мара отпи от чочата с маниерите на благородна дама, изчака малко и извика вестоносеца си.
— Доведи Кейоке, Папевайо и Джикан.
Двамата воини дойдоха още преди да допие чашата си. Кейоке носеше великолепно лъснатата си броня. Папевайо също беше с бойно снаряжение, черната лента на осъдените бе завързана изрядно като колана на меча му. Изражението му изобщо не се беше променило. Мара си помисли, че в живота й има много малко неща, по-стабилни от Папевайо.
Кимна на слугинята с чочата и този път Папе прие димящата чаша.
Кейоке отпи от питието си, без да сваля шлема, сигурен знак, че обмисля стратегията.
— Всичко е готово, господарке. Папе се погрижи за оръжията и броните, а водач Тасидо надзирава упражненията. Докато не се стигне до истински сблъсък, воините ти ще изглеждат убедително.
— Добре. — Мара беше твърде нервна, за да довърши чочата; избърса потните си длани в скута си. — Сега ни трябва Джикан, за да приготви примамката.
Хадонрата се появи след момент. Поклони се, потен и задъхан, сякаш беше тичал. Дрехите му бяха прашни и все още носеше списъка с животните от пасището.
— Извинявам се за външния си вид, господарке. По твоя заповед пастирите и робите…
— Знам, Джикан — прекъсна го Мара. — Честта ти е неопетнена и предаността ти е възхитителна. Имаме ли реколта и стока за търговски керван?
Изненадан от похвалата и рязката смяна на темата, хадонрата отпусна рамене.
— Имаме шест каруци с долнокачествена тиза, която пазехме за угояване на добитъка, но незаплодените ще се оправят и без нея. Преди два дни отбихме последните сукалчета. Имаме малко кожи, които може да се продадат на сарачите. — Личеше му, че е объркан. — Керванът ще е много малък. Нито зърното, нито кожите ще донесат добри печалби. — Поклони се уважително. — По-добре е да изчакаме, докато дойде производственият сезон.
— Не — каза Мара. — Искам да подготвиш керван.
— Добре, господарке. — Пръстите на хадонрата пребледняха около списъка. — Ще пратя вест на агентите ни в Сулан-Ку…
— Не, Джикан. — Мара рязко стана и тръгна към фонтана. Топна ръка, извади я и капките заблестяха по пръстите й като бижута. — Искам керванът да отиде до Холан-Ку.
Джикан погледна стреснато Кейоке, не видя неодобрение по суровото лице на командира и заговори нервно, почти умолително:
— Господарке, ще се подчиня, но смятам, че стоките трябва да бъдат изпратени в Сулан-Ку и надолу по реката към Джамар с кораб.
— Не. — Мара сви юмрук и капките се разтекоха по мраморната плоча. — Искам каруците да пътуват по земя.
Джикан отново погледна Кейоке, но командирът и телохранителят стояха и гледаха право напред, неподвижни като изсъхнали на слънцето дървета уло. Хадонрата се пребори с притеснението и отново се примоли:
— Господарке, планинският път е опасен. В горите е пълно с разбойници, а ние нямаме достатъчно войници, за да ги отблъснем. Охраната на такъв керван ще остави имението без защита. Съветвам те да не го правиш.
Мара се усмихна като палаво момиченце.
— Керванът няма да намали защитата ни. Папевайо ще поведе група лично подбрани мъже. Дузина от най-добрите ни войници трябва да са достатъчни, за да отблъснат разбойниците. Те нападнаха стадата ни и вече нямат нужда от храна, а каруци с толкова малко охрана със сигурност няма да носят нищо ценно.