— Тук има някаква измама, лейди. Каква е тази игра? — Стисна меча си и хората му пристъпиха напред, очаквайки заповед за атака.
Осъзна, че Мара и войниците й поглеждат често към хребета, и изпсува.
— Управляваща лейди не би пътувала с толкова малко войници! Какъв съм глупак!
Пристъпи напред и хората му понечиха да нападнат, но Мара изкрещя:
— Кейоке!
Във въздуха изсвистя стрела и се заби в земята между краката на главатаря. Той спря, сякаш беше вързан на каишка. Залитна, после направи тромава крачка назад. От височината се чу глас:
— Още една крачка към господарката ми и си мъртъв! — Люджан се обърна и видя Кейоке с изваден меч. Командирът кимна мрачно и един стрелец изстреля сигнална стрела. Тя се извиси със свистене, заглушаващо командите към помощниците му. — Ансами! Месай!
От гората отвърнаха други викове. Разбойниците се обърнаха и видяха отблясъци от лъскави брони между дърветата и перата на офицерски шлем начело. Главатарят не знаеше пред каква сила е изправен и се извъртя да изкрещи команда за нападение.
Вторият вик на Кейоке го спря:
— Дакоя! Хюнзай! Напред! Готови за стрелба!
Сякаш отникъде изникнаха силуетите на стотина шлема и извити рогови лъкове. Вдигна се шум, сякаш няколкостотин войници приближаваха през гората, за да обградят поляната.
Главатарят махна и хората му спряха. Люджан усещаше неизгодната позиция и започна да се оглежда за измъкване. Виждаше само един старши офицер, но пък той бе извикал имената на четирима Ударни водачи. Люджан присви очи и прецени разположението на хората си. Ситуацията беше почти невъзможна.
Мара заряза детинската наивност и отсече:
— Люджан, заповядай на хората си да свалят оръжията.
— Да не съм луд? — Той беше обграден и притиснат, но се усмихна непокорно. — Лейди, поздравявам те за плана да се отървете от неприятните съседи, но трябва да ти припомня, че личната ти сигурност още е под въпрос. Ние може да сме в капан, но ти ще умреш с нас. — Дори при тези неблагоприятни обстоятелства се опитваше да извърти нещата в своя полза. — Може би можем да постигнем споразумение — допълни бързо. В гласа му се долавяше отчаян блъф, но нямаше и следа от страх. — Да речем, ако ни оставите да се изтеглим невредими…
Мара наклони глава.
— Вие ни подценихте. — Сложи ръка на рамото на Папевайо, за да го отмести, и нефритените й гривни изтракаха. Пристъпи между телохранителите си и застана срещу главатаря.
— Аз, Управляващата лейди на Акома, се изложих на риск, за да мога да разговарям с теб.
Люджан погледна към бойците в гората. По челото му изби пот и той я избърса с мръсния си ръкав.
— Слушам, лейди.
Мара го гледаше право в очите. Стражите й стояха зад нея като статуи.
— Първо свалете оръжията.
Люджан се засмя горчиво.
— Може да не съм талантлив командир, но не съм идиот. Ако трябва, ще се срещна днес с Червения бог, но няма да се предам заедно с хората си, за да ни обесите заради малко зърно и добитък.
— Вие откраднахте от Акома и убихте едно момче, но не си направих толкова труд само за да ви обеся, Люджан.
Думите й звучаха искрено, но разбойниците се колебаеха. Оръжията им трепереха, а очите им се местеха между основната сила на склона и малката група, охраняваща момичето. Напрежението нарастваше.
— Лейди, ако искаш да кажеш нещо, говори бързо, защото скоро ще се стигне до жертви и ние двамата ще сме първите.
Без заповеди и без да се съобразява с ранга, Папевайо мина пред Мара и застана пред главатаря на разбойниците.
— Ето какво гарантирам: предайте се и чуйте моето предложение — каза Мара. — Ако пожелаете да си тръгнете, след като ме изслушате, може да го направите безпрепятствено. Ако не нападате повече земите на Акома, няма да ви закачам. Давам ви думата си.
Люджан погледна хората си; съзнаваше, че стрелците следят всяко негово движение. Разбойниците бяха недохранени и болнаво кльощави. Повечето носеха само по едно оръжие, лошо изработен меч или нож. Малцина имаха хубави дрехи, а още по-малко доспехи. Нямаше да окажат голяма съпротива срещу отлично подготвените бойци на Мара. Главатарят заоглежда лицата и очите на хората, с които бе преживял наистина трудни времена. Повечето кимнаха, че ще последват примера му.