Погледна Папевайо и Кейоке, които стояха до каруцата, пое дъх и повиши глас.
— Аз съм Мара от Акома. Вие откраднахте от мен и сега сте ми задължени. Искам да изслушате думите ми, за да се освободите от това задължение с чест.
Люджан, който седеше в предната редица, остави чашата си с вино и отговори:
— Много мило, че лейди Акома се грижи за честта на бандитите. Всички в моя отряд сме съгласни с това.
Мара го погледна да види дали не й се подиграва. Вместо това видя в очите му интерес, любопитство и лек хумор. Май почваше да харесва този мъж.
— Разбрах, че сте извън закона по различни причини. Всички обаче смятате, че сте били отхвърлени от съдбата. — Човекът с дългия белег на крака извика в знак на съгласие, мнозина други закимаха. Мара продължи, доволна, че е привлякла вниманието им: — За някои от вас злощастието идва, защото сте надживели господарите си.
— И затова сме обезчестени! — подвикна един мъж с окъсани маншети.
— Нямаме чест! — извика друг като ехо.
Мара вдигна ръка да запазят тишина.
— Честта е в изпълнението на дълга. Ако човек пази далечна собственост и господарят му умре, без той да има възможност да го защити, това оставя ли го без чест? Ако воин е ранен в битка и лежи в безсъзнание, докато господарят му загива, негова ли е вината, че е оцелял? — Свали ръка — гривните й издрънчаха — и в гласа й прозвучаха заповедни нотки. — Всички, които са били слуги, фермери и работници, да вдигнат ръка.
Десетина веднага вдигнаха ръце. Другите се размърдаха нервно, чакаха да чуят какво ще е предложението.
— Трябват ми работници. — Мара обхвана пленниците с широк жест и се усмихна. — Ще ви позволя да служите при моя хадонра.
Редът изчезна. Всички бандити заговориха едновременно, от мърморене до викове, защото това предложение беше безпрецедентно. Кейоке размаха меча си за тишина, но един по-дързък фермер скочи на крака.
— Когато лорд Минванаби уби господаря ми, аз побягнах. Според закона трябва да съм роб на победилия лорд.
Гласът на Мара се извиси над виковете.
— Няма такъв закон! — Настана тишина и всички очи се обърнаха към нея. Тя се изправи ядосана, красива в богатите си дрехи, пред мъжете, които живееха от месеци и години в лишение, и заговори с твърда решимост: — Според традицията работниците са военна плячка. Завоевателят решава кой ще е по-ценен като свободен и кой като роб. Минванаби са мои врагове, така че ако вие сте плячка, аз решавам какви сте. И ви казвам: свободни сте.
Тишината стана потискаща като мараня върху нагрята от обедното слънце скала. Мъжете се размърдаха неспокойно, притеснени от нарушаването на реда, който диктуваше всеки аспект на цуранския живот. Такава промяна застрашаваше самите устои на непроменяната от векове цивилизация.
Мара разбираше объркването им. Погледна селяните, които изглеждаха почти обнадеждени, и сивите воини, които още бяха скептични, и реши да използва пример от учението на Лашима.
— Традицията, според която живеем, е като река, извираща от планините и спускаща се към морето. Никой не може да я накара да тече на обратно. Това би нарушило природните закони. Мнозина от вас са преследвани от злощастие, като Акома. Аз ви моля да помогнете да променим курса на традицията, както понякога бурите променят коритото на реката.
Спря и сведе очи към ръцете си. Моментът беше критичен, защото дори един разбойник да се възпротивеше, щеше да загуби контрол.
Тишината беше почти непоносима. След това, без да каже нищо, Папевайо свали шлема си, та всички да видят черната лента на обречените на челото му.
Щом видя, че осъден на смърт стой на почетно място в свитата на Велика лейди, Люджан възкликна изненадано. Мара се усмихна, горда от верността на Папе и от жеста, с който показваше, че срамът може да не е това, което диктуват традициите, и сложи ръка на рамото му.
— Този мъж ми служи с гордост. Няма ли сред вас хора, които да направят същото? — Обърна се към фермера, който бе избягал от Минванаби. — Ако лордът, убил господаря ти, иска още работници, нека да заповяда. — Кимна към Кейоке и останалите воини. — Минванаби ще трябва да се бие, за да ви вземе. А в моите имения ти ще си свободен.
— Вие предлагате вашата чест? — възкликна фермерът.