— Спри! — Мара избута старицата настрани, стресната от твърдостта на собствения си глас. Заповедта й преряза тирадата на Накоя като коса и старицата млъкна. След миг понечи да каже още нещо, но Мара я прекъсна. — Казах, спри, Накоя. — Тонът й беше нисък и смъртоносно заплашителен, едва прикриващ гнева.
Мара погледна старата дойка, пристъпи напред и се приближи плътно до нея.
— Аз съм лейди Акома. — В думите й имаше частица от предишната твърдост, но гласът й полека омекваше. — Тя се взря в лицето на жената, която я бе отгледала, и заговори искрено.
— Майко на сърцето ми, теб обичам най-много от всички, които ми служат. — Очите й се присвиха и огънят се върна в думите й. — Но никога не забравяй и за миг, че ми служиш. Ако ме докоснеш така или ми говориш пак по такъв начин… ще наредя да те набият като кухненска робиня. Разбра ли?
Накоя потрепери и бавно наведе старата си глава. Смъкна се бавно на колене, кичури от разрошената й прическа се спуснаха по врата й.
— Моля господарката за прошка.
Мара се наведе и сложи ръце на раменете й.
— Най-стара и най-скъпа приятелко, съдбата промени ролите ни. Само допреди дни аз бях послушничка в храм, а ти моя майка и учителка. Сега трябва да ти заповядвам, както правеше баща ми. Ти ще ми служиш най-добре, като споделяш огромната си мъдрост. Но само аз ще избирам по кой път да тръгна.
Прегърна треперещата старица и добави:
— А ако се колебаеш, спомни си, че бандитите не ме плениха. Папе и Кейоке не умряха. Значи съм направила добър избор. Планът ми успя и възвърнахме малко от изгубеното.
Накоя помълча, след което прошепна:
— Права си.
Мара пусна старицата и плесна два пъти с ръце. Слугините побързаха да се погрижат за господарката си, докато дойката се надигаше от пода.
— Господарке, позволяваш ли да се оттегля? — попита старата дойка, разтреперана от порицанието.
Мара вдигна брадичка, докато една от слугините развързваше яката на робата й.
— Да, но се върни, след като се изкъпя. Имаме много за обсъждане. Мислих много за съвета ти. Дойде време да решим за женитбата.
Тъмните очи на Накоя се разшириха. Тези думи я изненадаха абсолютно особено с оглед на предишното избухване на Мара.
— Както пожелаеш, господарке.
Тя се поклони и излезе, като остави слугините да си вършат работата. В полутъмния коридор с облекчение изпъна гръб. Мара най-сетне бе приела ролята си на Управляваща лейди. И въпреки че резките думи я бяха ужилили лошо, показването на отговорност, която бе спечелила част за предците, й носеше дълбоко удовлетворение. Старата дойка кимна доволно. Благоприличието не беше от добродетелите на Мара, но поне момичето бе наследило куража и дързостта на баща си.
След един час лейди Акома се надигна от ваната. Две слугини загърнаха мокрото й тяло с кърпи, а трета избута параваните, които отделяха дървеното корито от спалнята. Като при всички цурански домове, броят и големината на стаите зависеше от подредбата на множеството паравани. Чрез плъзването на един например можеше да се стигне от спалнята в кабинета, без да се напуска централното помещение.
Все още бе горещо и Мара избра най-леката роба, която стигаше до средата на бедрата, беше полупрозрачна и нямаше бродерии. Денят я беше изморил и желаеше нещо простичко и отпускащо. По-късно, когато захладнееше, щеше да облече по-тежка роба. Пред Накоя и слугините можеше да си позволи тази непристойна, но удобна дреха.
По нейно нареждане една слугиня отвори малка секция към вътрешната градина, която бе винаги достъпна за съзерцание и размишляване. В централния двор можеше да се въртят дузина слуги, но хитрото разположение на храстите и бонзай осигуряваше зелен параван и скриваше присъствието им.
Накоя се появи и Мара й махна да седне срещу нея. След това зачака.
— Господарке, донесох списък с подходящи съюзи — започна Накоя.
Мара продължи да гледа навън, единственото й движение беше леко накланяне на главата, за да може слугинята да среше дългата й мокра коса. Накоя реши, че това й позволява да продължи, и разви свитъка със сбръчканите си ръце.
— Господарке, ако искаме да оцелеем след заговорите на Минванаби и Анасати, трябва да подберем съюза си внимателно. Мисля, че имаме три възможности. Може да се съюзим със стара и славна фамилия, чието влияние е взело да запада. Може да изберем съпруг от нова могъща и богата фамилия, която търси чест, традиция и политически съюз. А може и да потърсим фамилия, която ще се съюзи с теб, защото името ти ще допринесе за техните амбиции във Великата игра.