Выбрать главу

Накоя млъкна, за да й даде възможност да реагира. Младата жена продължи да наблюдава градината, челото й бе съвсем леко намръщено. Слугинята свърши с ресането, прибра косата й в спретнат кок, поклони се и излезе.

Накоя чакаше. Видя, че Мара не помръдва, прочисти гърлото си и продължи с неприкрито нетърпение:

— Изключих фамилиите, които са могъщи, но им липсва традиция. Най-добре ще е да се омъжиш за син на дом, който има могъщи съюзници. Това означава, че може да се сблъскаш със съюзници на Минванаби и особено на Анасати, което оставя съвсем малко възможности. — Вдигна поглед отново, но лейди Акома сякаш слушаше само песента на насекомите, които се бяха разбудили след залеза.

Слугите започнаха да палят лампи и Накоя видя, че намръщването на лицето на Мара се е задълбочило. Старата дойка вдигна пергамента настойчиво.

— От тези, които биха били заинтересовани, най-добър избор изглежда…

Мара заговори внезапно.

— Накоя, ако Минванаби са най-могъщата фамилия в империята, то коя е най-политически свързаната?

Накоя остави списъка в скута си.

— Анасати, без съмнение. Ако ги нямаше Анасати, списъкът щеше да е пет пъти по-голям. Лорд Анасати е изковал съюзи с половината могъщи лордове на империята.

Мара кимна, загледана в нещо, което виждаше само тя.

— Реших.

Накоя се наведе напред, внезапно притеснена. Мара дори не бе погледнала списъка, който дойката бе продиктувала на писаря. Момичето се обърна и се втренчи в очите й.

— Ще се омъжа за син на лорд Анасати.

4.

Гамбит

Гонгът удари.

Ехото отекна в голямата зала на Анасати. По стените висяха древни бойни флагове и миришеше на старо лакирано дърво и поколения интриги. Сводестият таван бе потънал в толкова дълбоки сенки, че свещите не можеха да ги прогонят. Събраните слуги и придворни стояха като статуи и не издаваха и звук.

На издигнатия подиум седеше лорд Анасати, облечен в официалната си роба. По челото му, под тежката церемониална шапка, беше избила пот. По кокалестото му лице обаче не се виждаха следи от неудобство, въпреки че тежката дреха беше направо задушаваща в обедната жега. Гърдите му бяха стегнати с алени и жълти пояси, които ограничаваха дишането му, панделките им стърчаха над раменете и от двете страни на гърба му като крила. Слугите трябваше да ги наместват при всяко мръдване. В едната си ръка държеше дълъг извит скиптър, чиито корени се губеха в древността, знак за превъзходството му като Управляващ лорд. На коленете му лежеше древният стоманен меч на Анасати — реликва, отстъпваща по ценност само на семейното натами. Предаваше се в рода от баща на син и датираше от времената на златния мост, когато народът им бе пристигнал на Келеуан. Беше тежък и го убиваше, но това бе една от многобройните неприятности, които трябваше да изтърпи в очакване на онова досадно момиче Акома. Беше горещо като в пещ, защото според традицията залата трябваше да е затворена до официалното пристигане на годеницата.

Текума, лорд на Анасати, наклони леко глава и Първият съветник Чумака побърза да се наведе към него.

— Още колко? — прошепна лордът нетърпеливо.

— Съвсем скоро, господарю. — Преданият съветник се въртеше като нервен гризач. — Гонгът удари три пъти: щом носилката на Мара стигна външната порта, когато влезе в главното имение и сега, когато влезе в двора. Четвъртият гонг ще прозвучи, щом застане пред светлата ти личност, господарю.

Лорд Анасати беше раздразнен от тишината и искаше музика.

— Помисли ли за това, за което те питах?

— Разбира се, господарю. Твоето желание е мой копнеж. Измислих няколко подходящи обиди, с които да отвърнем на наглостта на оная кучка от Акома. — Съветникът облиза устни. — Да поиска сина ти Джиро за консорт… това е брилянтен ход. — Лорд Анасати изгледа съветника си любопитно, шапката му се килна наляво и слугите се засуетиха зад него, докато наместят всичко както трябва. Чумака продължи коментара си: — Брилянтно, ако имаше дори минимална надежда за успех. Брак с един от синовете ти ще те обвърже в съюз с Акома. Това ще пренасочи ресурсите ти към тяхната защита, а онази вещица ще може да се заеме изцяло с лорд Минванаби.

При споменаването на Минванаби лорд Анасати изкриви устните си с отвращение.