— Бих се омъжил лично за нея, ако смятах, че има дори мизерен шанс да победи този джагуна в Играта на Съвета. — Намръщи се при споменаването на отвратително миришещия мършояд, след това ръката му се сви около скиптъра и той продължи да размишлява на глас: — Но какво се надява да спечели тя? Сигурно знае, че няма да й позволя да вземе Джиро за консорт. Акома е единствената фамилия, по-стара от моята, освен Петте велики. Ако се затрие и по някакъв шанс една от Великите пропадне…
Чумака довърши дългогодишната мечта на своя лорд.
— Тогава Анасати ще стане една от Петте велики.
Текума кимна.
— И един ден някой от моите наследници може да се издигне до Военачалник. — Той хвърли поглед наляво, където тримата му сина чакаха на малко по-нисък подиум.
Най-близо до баща си седеше Халеско, наследник на мантията на Анасати. До него беше Джиро, най-умният и способен от тримата, очакващ да се ожени за някоя от дузината дъщери на Велики лордове, може би дори за дете на императора, с което да донесе нов могъщ политически съюз. Накрая се беше изгърбил Бунтокапи и чоплеше мръсотията под ноктите си.
Лорд Анасати погледна буцестата фигура на най-малкия си син и прошепна на Чумака:
— Нали не вярваш, че по някаква сляпа прищявка на съдбата ще поиска Бунто?
Съветникът повдигна тънките си вежди.
— Според нашите проучвания тя е умно момиче, макар да й липсва опит. Ако поиска за консорт Бунто… ще покаже повече интелект, отколкото очаквам.
— Интелект ли? Като поиска Бунто за консорт? — Текума се размърда от учудване и панделките на гърба му се разместиха, което предизвика ново суетене на слугите. — Да не си си загубил ума?
Канцлерът погледна флегматичния трети син и отвърна:
— Може да се изкушиш и да кажеш да.
Лорд Анасати въздъхна с открито съжаление.
— Но предполагам, че трябва да кажа не, нали?
Първият съветник цъкна с език.
— Дори Бунто ще й донесе твърде много политическа власт. Помисли какво би станало, ако псето Минванаби убие Бунто, докато унищожава Акома… Не забравяй каква каша забърка, като прати хамойския убиец.
Лорд Анасати кимна.
— Да, ще съм принуден да отмъстя на семейството му. Срамота, че Минванаби опропасти убийството на Мара, но предполагам, че можеше да се очаква. Този човек е по-лош и от джагуна. Действа с такта на разгонен бик нийдра. — Текума се размърда, за да се намести по-удобно, панделките му се разклатиха и слугите понечиха да се приближат, но той замръзна на място и не се наложи да се намесят. — Нямах нищо против да враждувам с баща й. Сезу се опитваше да ме победи при всеки удобен случай. Но със сигурност спазвахме нравилата на играта. Тая работа с кръвните вражди… — Той поклати глава и тежката шапка се килна почти непоправимо. Чумака посегна и я намести нежно, докато господарят му продължаваше. — Всичко това, само за да унижим хлапето му, ми се струва загуба на време. — Огледа помещението. — Богове, толкова много музиканти, а нито една весела нота.
По отношение на детайлите Чумака беше абсолютно педантичен.
— Те трябва да са готови за официалния марш, господарю.
Лорд Анасати въздъхна отчаяно. Гневът му се дължеше само отчасти на мърморенето на съветника.
— Новите композиции на музикантите ми допаднаха. А сега целият ден е опропастен. Не може ли да изсвирят нещо бързо, докато Мара пристигне?
Чумака поклати глава и от носа му капна капка пот.
— Господарю, ако нарушим етикета, само лейди Акома ще спечели от обидата. — Съветникът беше по-търпелив от господаря си, но дори той се чудеше защо свитата на момичето се бави толкова в централния двор, така че се обърна към най-близкия слуга и прошепна: — Виж каква е причината за забавянето.
Мъжът се поклони и се измъкна през една странична врата. След малко се върна и доложи:
— Лейди Акома е пред вратите, господарю.
Чумака започна да губи търпение.
— Защо някой не удари гонга, за да може да влезе?
Слугата погледна притеснено към главния вход, до който стояха официално облечените вратари, и направи безпомощен жест.
— Тя се оплакала от жегата и наредила да донесат ароматизирани кърпи и разхлаждащи напитки за нея и свитата й, за да се освежат, преди да се появят, господарю.
Чумака погледна двора на Анасати, който стоеше от цял час в убийствената жега на затворената зала, и започна да преосмисля очакванията си за Мара. Бавенето й може би беше умен ход, който да ядоса противника и да й даде преимущество.