— Добре де, колко време й трябва да изпие чаша вода? — обади се Текума.
— Господарю, искането на лейди Акома ни изненада — отвърна слугата. — Трябва време да се поднесат напитки за толкова голяма свита.
Лорд Анасати и Първият съветник се спогледаха и Чумака попита:
— Колко голяма?
Слугата се изчерви. Беше неграмотен и броеше трудно след двайсет. Все пак се постара да отговори.
— Води пет прислужници и някаква стара жена с висок ранг. Видях и двама офицери с пера на шлемовете.
— Което значи поне петдесет войници. — Текума се наведе към Първия съветник и заговори толкова бързо, че почти засъска: — Доколкото си спомням, ме информира, че целият й гарнизон е по-малко от петдесет.
Чумака примигна.
— Милорд, нашият шпионин при Минванаби твърди, че битката, в която са загинали Сезу и синът му, е унищожила основната сила на Акома.
Слугата се чувстваше неудобно, че чува тези неща, но Чумака нему обърна внимание.
— Нима лейди Акома е посмяла да вземе всичките си бойци със себе си?
Слугата — очевидно желаеше да е навсякъде другаде, но не и тук, изпелтечи:
— Според хадонрата е довела дори повече. За наш срам… — Видя как лорд Анасати настръхва при намека, че недостатъчната подготовка може да донесе загуба на чест, и бързо се поправи: — За срам на твоите бедни служители, господарю, трябвало да остави сто войници на лагер пред границите на имението, защото не сме били подготвени да ги посрещнем.
За дълбоко негово облекчение Чумака му махна да се оттегли. Настроението на лорд Анасати се променяше от раздразнение поради възможната загуба на чест към тревога след осмислянето на чутото.
— Командирът на Акома… — Той раздвижи ръка в кръг, сякаш опитваше да си спомни името. — Кейоке. Опитен ветеран, изобщо не е глупав. Щом Мара води със себе си сто и петдесет воина, поне два пъти повече пазят владенията й. Резервният гарнизон на Сезу трябва да е бил много по-голям, отколкото предполагахме. — В очите му блесна нарастващо раздразнение, което бързо се смени с подозрение. — Нашият шпионин е или некомпетентен, или работи за Минванаби. Ти ме накара да приема човек не от фамилията на такава важна позиция, така че трябва лично да проучиш. Трябва да разберем дали сме предадени. — Жегата и неудобството бяха достатъчно неприятни, но Текума си спомняше колко средства и усилия бе положил, за да внедри шпионин при Минванаби. Очите му се втренчиха в Първия съветник. — Мисля, че може да си ни насочил в лош курс.
Чумака прочисти гърлото си и започна демонстративно да си вее с ветрило, за да скрие устните си от всеки, който можеше да прочете думите му по тях.
— Господарю, моля те, не съди прибързано. Агентът ни служи добре в миналото и е изключително високопоставен. — Направи сервилна пауза и облиза устни. — Много по-вероятно е Мара да е успяла да заблуди лорд Минванаби, което би обяснило защо агентът ни е дал лоша информация. Ще изпратя друг. Той ще потвърди това, което предполагам, или ще донесе новини, че предателят е мъртъв.
Текума се съгласи, като настръхнала птица, която постепенно прибира перушината си. В този момент най-сетне се чу четвъртият гонг. Слугите започнаха да отварят бавно вратите към двора, а Чумака започна древното приветствие към сватовете:
— Приветстваме ви в нашия дом, като светлина и вятър, топлина и дъжд, носител на живот в нашата къща. — Думите бяха древна формалност и въобще не отговаряха на истинските чувства между Анасати и Акома. Но в Играта на Съвета винаги трябваше да се спазват официалните ритуали. Завесите се люшнаха от лек ветрец и лорд Анасати въздъхна с облекчение, така че Чумака продължи по-високо, за да прикрие дребната грешка на господаря си: — Влез, годенице, и кажи кого желаеш. Предлагаме ядене и пиене, топлина и удобства. — Съветникът се усмихна вътрешно. Никой не искаше допълнителна топлина в този ден, а Мара щеше да намери малко удобства при лорд Анасати.
Носачи в сиви роби влязоха през вратата срещу лордския подиум под акомпанимента на барабан. Мара седеше неподвижно на отрупаната с възглавници плоска открита носилка. Музикантите започнаха входната годежна песен — простичката мелодия се повтаряше дразнещо. Придворните на Анасати огледаха слабото момиче начело на впечатляващо натруфената процесия. Момиче, което носеше мантията на една от най-гордите фамилии в империята. И тя; като домакина беше облечена според правилата на традицията. Тъмната й коса беше вдигната с фиби от седеф и скъпоценни камъни, а лицето сякаш бе поставено на нашийник от мъниста. Официалната й рокля в зеленото на Акома беше надиплена, ръкавите стигаха до пода. Въпреки грима и тежкото бродирано облекло момичето не изглеждаше засегнато от помпозността или жегата.