От лявата й страна, на крачка назад, вървеше Накоя, облечена в мантия на Първи съветник на Акома. Отдясно маршируваха трима офицери с прясно лакирани и излъскани брони. На шлемовете им имаше великолепни нови пера. Зад тях в две колони вървяха петдесетима воини, всичките с нови лъскави брони.
Процесията спря пред подиума, зелено петно сред аленото и жълтото на Анасати. Единият офицер остана при бойците, а другите двама съпроводиха носилката на три крачки напред. Слугите смъкнаха товара си и двамата владетели се погледнаха в очите: хилав раздразнен мъж и слабо момиче, пазарящо се за оцеляването си.
Чумака продължи с официалните приветствия:
— Анасати поздравява нашата изтъкната гостенка лейди Акома.
Накоя отвърна, както диктуваше традицията:
— Акома благодари на нашия превъзходен домакин лорд Анасати. — Въпреки възрастта си старицата се държеше под тежестта на официалния костюми и жегата. Гласът й беше ясен, сякаш бе родена за Пръв съветник, а не за дойка.
След размяната на официалните поздрави Текума премина към целта на срещата.
— Разгледахме прошението ти, лейди Акома. — Сред придворните се спусна тишина, защото думите му бяха обидни. Като наричаше предложението за брак прошение, той намекваше, че Мара е с по-нисък социален ранг и от тях зависи дали да я възнаградят, или накажат.
Момичето на носилката отвърна без миг колебание, като подбра тон и фраза, широко употребявани при отношенията с търговци.
— Доволна съм, че нямаш затруднения да изпълниш изискванията ни, лорд Текума.
Лорд Анасати се напрегна. Момичето беше съобразително и не се притесняваше от неучтивото посрещане. Все пак денят беше дълъг и горещ и колкото по-бързо приключеше с тази нелепа ситуация, толкова по-скоро можеше да се натопи в хладния басейн. И да си поръча свястна музика. Но трябваше да е вежлив дори със заклетите врагове, така че махна нетърпеливо с официалния скиптър.
Чумака отвърна с угодническа усмивка и едва доловим поклон.
— Какво предлагаш, лейди Акома? — Ако бащата на Мара беше жив, щеше да преговаря за сватбите на сина и дъщеря си. Но като Управляваща лейди, тя трябваше да се занимава с всички бракове на фамилията, включително своя собствен, от наемането на посредници, които да създадат контакт, до официалната среща с лорд Анасати.
Накоя се поклони толкова небрежно, че обидата беше очевидна.
— Лейди Акома търси…
— Съпруг — прекъсна я Мара.
В залата премина вълна от мърморене, което затихна в съсредоточено внимание. Всички очакваха да чуят, че арогантната владетелка на Акома желае консорт, който по закон нямаше да споделя управлението й.
— Съпруг? — Чумака повдигна вежди в искрено любопитство от обрата на нещата. Очевидно предложението бе изненадало и Първия съветник на Акома, защото старата жена изгледа изненадано момичето за миг, преди да възвърне самообладанието си. Чумака предусещаше до какво би могъл да доведе този неочакван обрат, но не съвсем, и това го притесняваше като недостижим сърбеж.
Мара заговори, гласът й глъхнеше в огромната зала на Анасати.
— Аз съм твърде млада за тази тежка отговорност, милорд. Трябваше да стана сестра на Лашима, преди върху мен да се стовари тази ужасна чест. Невежеството ми не бива да застрашава Акома. Напълно осъзнавам какво правя и искам син на Анасати да се върне с мен. Когато се оженим, той ще бъде Управляващ лорд на Акома.
Лорд Анасати загуби ума и дума. Това не беше предвидено сред възможните искания. С няколко думи момичето се бе лишило от власт и даваше контрол над фамилията си на Анасати, които бяха сред най-старите политически врагове на баща й.
Беше толкова неочаквано, че сред събралите се се надигна шепот. Лорд Анасати бързо се окопити и смълча подчинените си със свиреп поглед и леко махване със скиптъра.
Погледна сурово момичето, което искаше един от синовете му, и попита направо:
— Лейди, искаш да прехвърлиш честта си в моя дом. Може ли да знам защо?
Придворните на Анасати очакваха притихнали отговора. Единственото движение в помещението беше трепкането на слънчевите лъчи по украсените със скъпоценности костюми. Мара сведе глава, сякаш се срамуваше.