— Ние сме от Акома. — Кейоке посочи носилката на Мара и обясни: — Това е господарката ми, лейди Акома. Идва отдалеч, за да се срещне с царицата ви.
— Познанията ми за езика ви са недостатъчни. Какво значи лейди?
Кейоке отговори с имитация на техния жест за уважение.
— Тя е нашата владетелка.
Чо-джа отстъпи. Очите му проблеснаха с ново уважение и той наклони глава към закритата носилка.
— Владетелка! Никога не сме виждали някоя от вашите царици, човеко. Ще избързам да известя царицата за вашето пристигане.
Извъртя се бързо и препусна през гъмжилото от работници към входа на кошера. Кейоке се обърна към Аракаси, донякъде изненадан от странното му държане.
— Какво мислиш за това?
Аракаси сви рамене, после кимна, че трябва да продължат напред.
— Предполагам, че досега не са виждали жени. Тук идват само търговци и пратеници на лорд Инродака. Може би за пръв път в историята Управляваща лейди се среща с царица. Тази новост може да се окаже интересна.
— А опасна?
Аракаси се замисли, после каза:
— Едва ли. Макар че при толкова млади воини, които нямат търпение да основат нов кошер, не може да се каже със сигурност. Но не съм чувал чо-джа да са нападали гост. Мисля, че за момента сме в безопасност.
— Кейоке, не ме е грижа за риска — обади се Мара от носилката. — Ако не сключим съюз с новата царица…
Кейоке погледна господарката си. И той като Накоя знаеше, че Мара планира сама. Но за разлика от дойката, приемаше този факт.
Продължиха към кошера. На входа се бе събрала почетна стража. Двамата воини отпред бяха с шлемове с пера като на цуранските офицери.
Отрядът на Акома спря. Единият от офицерите чо-джа се поклони.
— Аз съм Лакс’л, командир на кошера Каит’кл.
Кейоке също се поклони.
— Аз съм Кейоке, командир на Акома. Чест на кошера ви.
— Чест на дома ви, Кейоке от Акома.
Ветеранът посочи носилката.
— Вътре е Мара, Управляваща лейди на Акома.
— Един от воините ни каза, че е пристигнала човешка царица. Тя ли е?
Аракаси се намеси, преди Кейоке да отговори:
— Тя е млада, но ще бъде майка на лордовете на Акома.
Всички чо-джа от почетната стража нададоха внезапен вик.
За секунда хора и чо-джа останаха неподвижни. След това командирът на кошера се поклони до земята, като коленичеща нийдра, и всички останали, дори тези, мъкнещи товар, направиха същото. После се надигнаха и продължиха работата си, а Лакс’л заговори:
— Приветстваме човешката царица в кошера Каит’лк. Ще уведомим незабавно нашата царица за пристигането ви. Освен това, ако разрешите, ще й кажем причината за вашето пристигане.
— Разрешавам — отвърна бързо Мара. Очевидно трябваше да почакат, така че тя позволи на носачите да смъкнат носилката, но остана скрита зад завесите. — Уверете вашата царица, че сме дошли да преговаряме с младата владетелка да устрои кошера си в земите на Акома.
Чо-джа наклони глава и вдигна един от крайниците си от учудване.
— Вестите пътуват бързо. Младата царица се излюпи току-що и още не е готова да излиза на повърхността.
Мара прехапа устна. Времето беше жизненоважно, с наближаващата сватба, а и именията бяха уязвими в нейно отсъствие. Накоя и Джикан бяха компетентни, но не можеха да предотвратят изтичането на информация, че е поела на тайна задача. Всеки ден, в който беше далеч, увеличаваше шанса от атака срещу още крехкия й гарнизон.
Мара отметна завеските, обзета от нетърпение и интуитивна амбиция.
— Командире на чо-джа — каза тя, преди Аракаси и Кейоке да се намесят. — Ако новата ви царица не може да ме посрещне навън, аз ще вляза при нея, с позволението на владетелката ви.
Аракаси се размърда нервно, а Кейоке замря, вдигнал ръка да потърка брадичката си. Молбата беше рискова, защото никой не знаеше как ще реагират чо-джа. Стражите й затаиха дъх, защото съществото потръпна също като младия воин, който искаше да ги атакува преди малко.
Но Лакс’л беше по-скоро несигурен, отколкото ядосан.
— Лейди царице, никой човек не е искал подобно нещо, откакто се помним. Изчакайте тук, а аз ще попитам. — Завъртя се и изчезна в кошера.
Кейоке бавно отпусна ръка.
— Опасен ход, господарке. Ако царицата се обиди, воините й ни превъзхождат двеста към едно.