А след това царицата заговори с тънък нежен глас, изненадващ за огромното й туловище.
— Ти ли си човешката царица?
Мара се поклони леко и бижутата на ръкавите й проблеснаха на скромната светлина.
— Аз съм Мара, Управляваща лейди на Акома. Ние нямаме царици, но аз управлявам дома си, както ти кошера.
Царицата издаде някакво възклицание. Хитиновите й черти не се промениха, но личеше, че е развеселена, а звукът наподобяваше човешки смях.
— Не очаквам вашият вид да се размножава като нас, Мара от Акома. Разказвали са ми за странните ви размножителни ритуали. Аз съм много стара. Но съм чувала само за Управляващи лордове сред хората. Защо ти държиш властта, а не мъжете, които те съпровождат?
Мара обясни, че жените идват на власт само когато в семейството не останат мъжки наследници. Царицата я изслуша внимателно.
— Човеците сте много странни. Често се чудим защо сте такива. Но аз се отплесвам. Дъщеря ми няма търпение да се срещне с човешката царица, която е слязла в нашите владения, противно на установените обичаи.
Старата царица изсвири силно и двама работници се приближиха. Между тях вървеше дребничка чо-джа.
— Това ли е новата царица? — попита Мара.
— И аз бях такава, много отдавна. Ще порасне и след няколко седмици ще може да властва, а след няколко месеца ще започне да репродуцира.
Младата царица заобиколи Мара, за да я огледа по-добре. Движеше се с неочаквана грация. Стъпките й бяха плавни и леки, а не забързани като на работниците и воините. Заговори на щракащия език, а светлите й фасетъчни очи не се отделяха от Мара.
— Нашите малки научават езика ни още докато са яйца — обясни матриархът. — Вашият език се учи след излюпването. Дъщеря ми няма да може да говори с теб още известно време.
Любопитството на младата царица караше кожата на Мара да настръхва, но тя стоеше неподвижно и чакаше. Съществото свърши с инспекцията си и замълча. Старата царица бързо й каза нещо, после преведе на цурански.
— Тя казва, че вие хората изглеждате странно и плашещо. — И добави: — Но че ти си по-малко плашеща от мъжките.
Мара се поклони леко на младата царица.
— Моля, кажете й, че е красива. — Това не беше просто ласкателство. Малката щеше да порасне и да стане като майка си, но сега имаше деликатни черти и наистина бе красива. За разлика от синкавите мъжки, беше кафеникава и притежаваше някакво качество, което можеше да се опише само като женственост.
Старата царица преведе и младата потръпна от явно удоволствие. Мара продължи:
— Искаме да сключим съюз. Каним новата царица и нейните поданици да построят кошер на нашата земя. Искам да започнем преговорите колкото се може по-скоро.
— Не разбирам — каза старата царица. — Преговорите вече започнаха.
Мара усети внезапно притеснение. Това й се стовари твърде внезапно, още повече че бе разчитала на помощта на Аракаси. Опита се да спечели време с учтивост.
— Уморена съм от дългото пътуване. Може ли да си почина един ден, преди да почнем обсъждането?
Старата царица предаде въпроса и преведе отговора.
— Дъщеря ми казва, че ще те изслуша сега.
Мара се обърна към Аракаси и той й прошепна:
— Ако се оттеглиш, може да се обиди и да изгубим шанса за разговор.
Мара наистина бе изтощена. Вълнението от влизането в кошера я поддържаше през последния час, но сега беше готова да рухне. Но нямаше избор. Махна да сложат на пода една възглавница от носилката й, настани се максимално официално и откри преговорите.
— Какво би искала дъщеря ти, за да дойде да живее в земите на Акома?
Младата царица полегна, като сви четирите си крака, а горната част на тялото й остана права, със скръстени по човешки ръце. Втренчи очи в Мара и заговори. Старата царица превеждаше:
— Дъщеря ми пита дали земите във владенията ти са сухи или влажни.
Мара отговори без колебание:
— И двете. Земите на Акома са обширни и богати, от наводнени ниви за тиза до гористи хълмове. Имаме хълмисти пасища, като тези в близост до вашия кошер.
Младата царица изслуша майка си. Старата продължи: