— Дъщеря ми иска да се установи до чиста вода, но почвата не трябва да е много влажна. Освен това настоява да няма дървета, защото старите корени са проблем за горните тунели. Първите части трябва да се прокопаят бързо, защото не бива да рискува да стои дълго на открито.
Мара се обърна към Кейоке.
— Може да им дадем долното пасище, западно от реката; Робите ще разчистят ново пасище на изток. — Командирът кимна в знак на съгласие. — Кажи на дъщеря си, че предлагаме нисък хълм, заобиколен от ливада, съвсем близо до вода. Земята е на по-високия речен бряг и остава суха дори когато има проливни дъждове.
Двете царици заобсъждаха казаното с щракания и подсвирвания, а може би обменяха информация и по друг начин. Мара чакаше нервно.
Внезапно в огромната зала се разнесе силно изсвирване. Свитата на Мара се размърда тревожно, а двете царици рязко спряха разговора си. Кейоке стисна дръжката на меча си, притеснен, че може да се стигне до битка.
Аракаси го сграбчи за рамото и зашепна бързо:
— Ако извадиш меч пред цариците, ще загинем мигновено. — Старата царица не показваше тревога, но мъжките се бяха надигнали в бойна поза, готови да нападнат. Острите хитинови шипове на китките им сочеха към Кейоке. Старият командир беше виждал чо-джа и знаеше, че воините са на косъм да нападнат. Пусна меча и воините мигновено се успокоиха. Старата царица не каза нищо. Аракаси си пое дъх и заговори успокоително: — Ако има някаква опасност, тези воини ще ни защитят.
Кейоке кимна, но пристъпи по-близо до господарката си.
Старата царица вдигна единия си преден крайник и изщрака заповедно. Лакс’л се изправи и излезе.
Мара се чудеше дали някога ще свикне с бързината на тези същества. Те щяха да са безценни като вестоносци и това я подсети за старото стихче на Накоя. „Чо-джа са първи с ранни плодове и новини“. Беше детско стихче, подценявано от всички, но може би съдържаше някакъв елемент на истина.
Лакс’л се върна, докладва нещо на старата царица и следващите й думи премахнаха всякакви мисли за детски стихчета от главата на Мара.
— Лейди царице на Акома, един лорд от вашия вид е дошъл пред кошера, за да наддава срещу вас за благоволението на новата царица.
6.
Церемония
Мара се вцепени.
Усети смайване, разочарование и гняв. След това страхът заглуши всичко друго. Някой бе разбрал за излюпването на новата царица.
Ако вестта се бе разпространила, повече от една фамилия щеше да се стреми към кошера. Онези горе щяха да са първите от много. А дори да не се беше разпространила, лорд Инродака със сигурност бе повикал някой близък приятел, който първи да потърси благоволението на чо-джа. Със сигурност щеше да е ядосан да открие нарушители, които опитват да изпреварят съюзника му. Без значение от преговорите с чо-джа, на Мара й предстоеше трудно завръщане през земите на враждебен лорд, който щеше да знае за нейното присъствие. Още по-плашеща бе мисълта някой агент на Минванаби да е узнал и да е известил господаря си. Може би самият Джингу чакаше на входа, за да преговаря с младата царица.
Пое дълбоко дъх и се помъчи да прикрие притесненията си от двете царици. Гърлото й беше пресъхнало като пясък, но тя си припомни уроците на Накоя. „Страхът е малка смърт, дъще. Убива те на малки парченца“.
Успокои се и погледна старата царица.
— Почитаема владетелко, уведомявам те, че съм крайно решена да спечеля лоялността на новия кошер. Земите на Акома са богати и плодородни и останалите лордове на Империята не могат да направят по-добро предложение.
Старата царица изпуфтя през ноздрите си в еквивалент на човешки смях.
— Лоялност? Управляваща лейди на Акома, моят вид не споделя тази концепция. Работниците, войниците, рирарите, всички правят каквото трябва, но важен е само кошерът. Царицата е единственият управник и затова търси най-добрите предложения. Винаги приемаме най-доброто предложение.
Мара бе поразена от това разкритие. Царицата случайно бе изтървала нещо, което не знаеше никой цуранин. Империята смяташе, че чо-джа не страдат от човешките слабости. Но това, което мислеха за солидно чувство за чест, се оказваше най-долно интересчийство. Чо-джа бяха просто раса от търговци. Легендарната им лоялност зависеше от най-добрата оферта и може би подлежеше на предоговаряне, ако някой направеше по-добро предложение. А никой досега не се бе опитвал да преговаря с кошер в земите на друг лорд. Въпреки смайването си Мара видя мигновеното предимство, стига никой друг да не узнаеше това — и стига, разбира се, да оцелееше през следващия час.