— Кейоке. — Мара се обърна към командира. — Воините с нас трябва да се закълнат в абсолютно мълчание. — След това добави с безизразно лице: — Робите не бива да разкриват какво чухме. — Нямаше нужда от повече приказки. Старият воин знаеше, че току-що е обрекла на смърт осем човека. Той прошепна на свой ред нещо на Аракаси и шпионинът кимна с неразгадаемо изражение.
Мара се изпъна и погледна старата царица.
— Да преговаряме.
— Ще уведомя човешкия лорд, че има конкуренция — отвърна царицата.
И нареди нещо на очакващите работници от занаятчийската каста. Мара зачака с привидно търпение. Дойдоха нови работници, за да създадат верига за съобщения, защото новодошлият предпочиташе да преговаря от повърхността, съгласно цуранските традиции. Мара беше решена да извлече колкото се може повече полза от това.
Първото съобщение пристигна и след щракаща комуникация с пратеника и младата царица владетелката наведе глава към Мара.
— Твоят противник също притежава хубава земя, която е суха, близо до вода и без корени. Казва, че почвата му е песъчлива и се копае лесно. — Поговори с наследницата си, след което добави: — Лейди Акома, дъщеря ми пита дали ще подобриш офертата си.
Мара потисна импулса да зачопли с пръсти ръба на възглавницата.
— Предай на дъщеря си, че песъчливата почва се копае лесно, но се навлажнява и е податлива на срутване.
Царицата явно се забавляваше, защото отвърна със странния си смях.
— Знаем, лейди Акома. Забавно ни е, че хората може да смятат, че знаят повече за тунелите от чо-джа. Но песъчливата почва не е толкова голям проблем за нас.
Мара премисли бързо.
— Вие сте най-добрите копачи, но аз ще ви осигуря роби, които да помагат, за да се съкрати максимално престоят на дъщеря ти на повърхността. Сто воини ще я пазят, а личният ми павилион ще я крие от слънцето, докато покоите станат готови. — Преглътна и продължи: — В добавка всеки ден на земята ще получава двайсет кошници с плодове и тиза от моите земи, за да може работниците й да са свободни от събирането на храна.
Старата царица преведе и дъщеря й отговори. Пратеникът тръгна към повърхността. Мара се потеше в ароматния въздух, но се стараеше да не помръдва. Реши, че преговорите може да се проточат много, но пратеникът се върна изненадващо бързо.
Старата царица преведе новите условия.
— Вашият съперник предлага покои в имението си за царицата и избран от нея антураж, ако тунелите се срутят и трябва да се ремонтират.
Нещо в думите й подсказа на Мара, че въпреки перфектното разбиране на езика тези същества са различни и имат странни нужди. Малко от ценностите бяха общи. Може би царицата всъщност вдигаше цената? Мара реши да е максимално пестелива.
— Това е глупаво. Защо дъщеря ти ще живее в цуранска къща? Моят павилион ще й е по-удобен.
Старата царица отвърна без колебание:
— Това е вярно. Но той предлага и по сто товара нефрит и метали за нейните занаятчии.
Мара потръпна под тънката си роба. Това бе истинско съкровище. Нейният конкурент беше крайно решен, щом вдигаше залозите толкова рано. Само с хитрост нямаше да успее. Представи си как ще се притесни Джикан, ако инвестира такава част от богатствата на Акома в контрапредложение.
— Почитаема царице, кажи на дъщеря си, че цуранските къщи са достойни за работници и войници, а не за царици. По-добри са тунелите, които не се сриват. Освен това металите и нефритът са безполезни, ако нямаш инструменти, с които да ги обработваш. Какво бихте предпочели, скъпоценности и метали, които ще намерите по-лесно от хората, или инструменти, с които да ги обработите и после да ги изтъргувате за каквото пожелаете? Ще дам същата оферта като стойност, но с неща, каквито нямате. Инструменти, кожи от нийдра и лакирана дървесина. — Направи пауза и добави: — Плюс оръжия и брони за нейните воини.
— Щедра оферта — каза царицата и очите й проблеснаха, докато превеждаше, сякаш се радваше на борбата между човешките владетели. Разговорът беше изпъстрен с развълнувани трели.
Мара затвори очи от напрежение и умора. Ресурсите на Акома не бяха неизчерпаеми и последното предложение зависеше много от занаятчиите, доведени от Люджан — майсторите на оръжия и брони, които още не бяха показали качеството на работата си. Чо-джа щяха да се обидят и дори разгневят, ако продукцията бе некачествена.