А след това, без никаква пауза, старата царица обърна фасетъчните си очи към хората и каза:
— Царицата дъщеря реши. Ще изгради кошера си в имението на Мара от Акома.
Лакс’л махна на пратеника и той тръгна, за да съобщи на лорд Екамчи за поражението му. Кейоке и Аракаси се усмихнаха облекчено, а Мара скри лицето си в шепи, за да потисне триумфалния смях. Инстинктите й бяха верни. Акома се сдобиваше с рядко и скъпоценно предимство за бъдещето.
Умората й се изпари от вълнение й любопитство.
— Може ли да попитам защо дъщеря ти избра Акома, при толкова еднакви оферти?
Кралиците размениха няколко думи, след което старата отвърна:
— Дъщеря ми те хареса. Ти каза, че е красива.
— Повечето мъже не биха се сетили — обади се Аракаси. — Не знаех, че дори цариците на чо-джа се поддават на ласкателство.
— Жени са все пак — отбеляза Кейоке.
Старата царица наклони купола на лъскавата си глава към Мара.
— И двете сме доволни, че слезе да преговаряш при нас, вместо да използваш пратеници. Ти си първата от твоята раса, която постъпва така.
Аракаси се засмя и се обърна към Кейоке.
— Просто защото повечето лордове не влизат в чужда къща, без да са поканени. Учтивостта на цураните явно е грубост за чо-джа.
Командирът не беше толкова сигурен.
— Все още може да ни потрябват мечове — напомни той и вдигна палец към тавана. Имаше предвид неприятелските сили, които чакаха пред кошера.
Мара не им обърна внимание. Гледаше старата царица.
— Доколкото разбирам, свитата на младата царица ще е малобройна.
Владетелката махна с десния си преден крайник.
— Вярно е, покровителко на дъщерния ми кошер. Родих триста воини, двеста от които се развиха бързо, за да я придружат, а останалите ще я последват, когато пораснат. Ще й отпусна две рирари, двама мъжкари за размножаване и седемстотин работници.
Мара се замисли. Присъствието на чо-джа в имението й щеше да възпре враговете, защото никой не знаеше, че младите воини са трудни за контролиране.
— Ако всичко върви нормално, колко време ще трябва на кошера, за да започне да развива търговия?
Старата царица помръдна челюсти, сякаш предъвкваше въпроса, и отговори:
— Две, до три години.
Умората се върна на помитащи вълни. Мара за миг се замая, но се сети за нещо казано по-рано.
— Искам да направя сделка за допълнителни работници и воини. — Вече не можеше да крие изтощението си, така че седна в носилката и накара робите да отметнат завеските, за да вижда двете кралици. Облегна се на възглавниците с надеждата, че не изглежда съвсем уморена, и заговори: — Какви са условията?
— Това е мъдро — каза старата царица. — Младите воини са недисциплинирани. Старите обаче бързо ще ги вкарат в строя.
Сърцето на Мара подскочи от радост. Значи беше разбрала коментарите на царицата за естеството на чо-джа.
— Те продават собствените си хора?! — възкликна тихо Кейоке.
Старата царица показа изненадващо остър слух.
— Само кошерът е от значение, човеко. А кошерът съм аз. Тези, които продам, ще служат на твоята лейди, както служат на мен. Тя ще е тяхната царица.
— Просто искам дъщеря ти да има по-силен кошер колкото се може по-бързо — каза Мара. — Купувам работници и воини като подарък за нея.
Старата царица кимна.
— Това е щедро. Ще го взема предвид, когато определям цената.
Мара погледна съветниците си, след това изпъна рамене и заговори на царицата:
— Искам двайсет от вашите воини. Освен това имам нужда от занаятчии.
Кейоке се изненада.
— Мислех, че искаме войници, господарке.
Мара присви очи. След като Акома се бе стабилизирала, тя вече планираше за бъдещето. Но старият и ценен съветник заслужаваше обяснение.
— След годежа ми с Анасати позицията ни за момента е осигурена. С времето младата царица ще роди воини. Но те имат нещо много по-ценно. Искам производители на коприна.