— Не поемам отговорността, че съм провалила обещанието ви — отсече тя. — Чо-джа решават за себе си. Колкото до вашите тайни, „чо-джа са първи с ранни плодове и новини“. Само ги питайте и ще ви кажат, че всеки кошер знае делата на останалите. Дори работниците, слугите й робите ви да са пазили тайна, вестта се знае из цялата империя. Аз просто действах първа. Не можете да ме спрете, милорд. И последно: откога Акома трябва да пази честта на Инродака?
Лорд Инродака се наежи. Съюзникът му лорд Екамчи изглеждаше така, сякаш иска всичко това да приключи по-бързо. Но честта не му позволяваше да се оттегли.
— Нагло момиче, няма да напуснеш земите ми жива!
Мара посрещна заплахата гордо и с мълчание. Не можеше да отстъпи, защото щеше да посрами костите на предците си. Сърцето й подскочи от страх, като видя, че хората й се приготвят за битка, без да се притесняват от неизгодното положение. Стисна зъби и кимна на Кейоке.
Командирът даде сигнал на воините на Акома да извадят оръжията си. Офицерите на Инродака и Екамчи повториха несигурно заповедта му.
Мара усети как пулсът й се ускорява и реши да опита за последно с преговори.
— Нямаме желание за бой, особено след като не сме направили нищо нередно.
— Няма да си тръгнете без битка — заяви Инродака.
Мара разбираше, че е на косъм от стълкновение, и прошепна на Кейоке:
— Можем ли да разчитаме на съюза с младата царица?
Кейоке не откъсваше очи от противника.
— Господарке, старата царица управлява този кошер, а нейният съюз е с Инродака. Никой не знае как ще реагират воините, ако е заплашен съюзник на дъщерята. Съмнявам се, че в дългата история на империята е имало подобен случай.
В този момент от кошера заизлизаха воини чо-джа. Черните им черупки блестяха на слънцето. Бяха поне стотина и застанаха между двата човешки отряда. Зад тях продължиха да прииждат още. Лакс’л излезе напред и спря пред двамата ядосани благородници.
— Акома са гости на царицата, а с Инродака сме съюзници. Няма да се биете на територията на кошера. Ако двете армии се оттеглят, няма да проливаме кръв.
Разгневеният лорд Инродака вирна брадичка.
— Но вашият кошер служи на моя дом от три поколения!
— Ние сме съюзници — повтори Лакс’л. В очите му проблесна нещо като гняв, но гласът му остана спокоен. — Както каза лейди Акома, чо-джа не са ничии роби. Напуснете незабавно.
— Сякаш за да подсили думите му, иззад кошера се появи още един отряд чо-джа и зае позиция зад силите на Инродака и Екамчи. Подобен отряд се строи и зад войниците на Мара.
Инродака се огледа. Идваха още поне двеста чо-джа. Мара забеляза, че лорд Инродака всъщност е облекчен от развитието на нещата. Репутацията му беше на човек, който избягва конфликтите, и целият му гняв бе по-скоро за пред съюзника му. Лорд Екамчи пък като че ли не се притесняваше особено, че не е сключил съюз с чо-джа.
— Ще ви ескортирам до границите на Инродака със сто воини — каза Лакс’л на Кейоке.
Кейоке махна на хората си да приберат оръжията и попита:
— Ти ще си с двайсетимата, които ще дойдат в новия кошер, така ли?
— Да. — Лакс’л направи странна гримаса, може би еквивалент на човешка усмивка. — Понеже сте наистина загрижени за безопасността на дъщеря й, царицата реши да ви даде най-добрите си воини. Постът ми ще бъде поверен на друг, а аз ще стана командир на новия кошер. — Замисли се и добави: — Мисля, че лейди Акома спечели симпатиите на старата царица, както се изразявате вие цураните.
Мара беше смъртно уморена, но успя да кимне признателно. После попита:
— Но не сте ли нужни на младата царица?
Командирът на чо-джа размаха предните си крайници.
— Царицата е най-уязвима, когато расте, така че дори нашето присъствие няма да успокои младите воини. Но така трябва. Когато дойдат в новия кошер, ще ги научим на всичко необходимо.
Щом Инродака и Екамчи се оттеглиха, Кейоке започна да подготвя войниците за дългото пътуване. Когато всички се строиха, се обърна към Мара.
— Господарке?
Мара даде знак за тръгване и привика с жест Аракаси до носилката.