Слугините нагласиха последната панделка и последното блестящо украшение. Мара беше като порцеланова фигура, веждите и миглите й сякаш бяха нарисувани от най-добрия храмов художник.
— Дъще на сърцето ми, никога не си изглеждала толкова прекрасно — отбеляза Накоя.
Мара се усмихна механично и стана. Слугините свалиха простата й бяла роба и я поръсиха с пудра, за да не се поти по време на дългата церемония. Други вече държаха копринените сватбени одежди. Мара прехапа устна, докато старите ръце на Накоя увиваха препаската около бедрата и плоския й корем. Тази нощ ръцете на Бунтокапи щяха да я опипват, както си искат. Започна да се поти.
— Денят е топъл — каза Накоя. В очите й се мярна разбиращ блясък и тя добави още малко пудра. — Касра, донеси на господарката студено вино. Пребледняла е, а вълненията от сватбата още не са започнали.
Мара си пое раздразнено дъх.
— Накоя, ще се оправя и без вино. — Млъкна, защото слугините тъкмо стягаха корсета и й пречеха да диша. — Освен това съм сигурна, че Бунто ще пие и за двама ни.
Накоя се поклони с дразнеща официалност.
— Леката руменина ти отива, господарке. А пък и съпрузите не се притесняват от изпотяването.
Мара не обърна внимание на дръзките й думи. Знаеше, че старата дойка се притеснява за нея — за детето, което обичаше повече от всичко.
Шумът отвън подсказваше, че слугите бързат да свършат последните задачи. Най-високопоставените особи и огромен брой гости трябваше да бъдат настанени в залата според ранга им. Най-висшите щяха да се появят последни, така че настаняването бе дълъг и сложен процес, започнал още преди изгрев. Цуранските сватби се провеждаха сутрин, защото вечерният ритуал носеше лош късмет. Това изискваше най-нисшите гости да пристигнат поне четири часа преди изгрев-слънце. Щяха да ги забавляват музиканти и да им поднесат храна и напитки, докато жрецът на Чочокан освещава къщата. Някъде настрани пък червен жрец на Туракаму трябваше да заколи теле нийдра.
Слугините вдигнаха връхната дреха с извезани със злато птици шатра по ръкавите. Мара се обърна с гръб. Така нямаше нужда да гледа как Накоя проверява последните детайли по костюма, докато слугините затягаха панделките. Старата дойка беше напрегната след решението на Мара да повери на Бунтокапи властта над Акома. Дългосрочните планове за бъдещето не можеха да облекчат факта, че воините на Анасати са разквартирувани в казармата, а старият враг се шири в най-добрите помещения за гости. Грубият глас и невъзпитаните маниери на Бунтокапи също изнервяха слугите, които скоро щяха да му се подчиняват напълно. Както и самата тя, припомни си Мара с неудоволствие. Опита да си представи как ще легне с грубия младеж, но не можа. Само потръпна нервно.
Сепна се от докосването на слугинята и седна, докато й слагаха церемониалните сандали. Други прислужници нагласяха седефени гребенчета във фризурата й. Момичето беше неспокойно, като телетата, които жертваха, за да отклонят погледа на Туракаму от сватбата, и нареди да дойде музикант — музиката може би щеше да я разсее от неприятните мисли. Съвсем скоро щеше да разбере дали съдбата й е приготвила неприятности от брака с Бунтокапи. Музикантът — със завързани очи, защото никой мъж не трябваше да вижда булката преди началото на церемонията — седна и започна успокояваща мелодия на петструнния гикото.
Щом нагласиха последните дантели, копчета и перлени украси по ръкавите, Мара се надигна от възглавниците. В стаята влязоха носачи с вързани очи — носеха открит паланкин, специално предназначен за сватби. Беше украсен с цветя и лози за късмет, а робите носеха гирлянди. Накоя пристъпи и целуна Мара по челото, преди да вдигнат паланкина.
— Изглеждаш прекрасно. Също като майка ти, когато се омъжи за лорд Сезу. Ако беше жива, щеше да е горда да те види. Нека намериш същата радост като нея и нека имаш много деца, които да носят името на Акома.
Слугините тръгнаха първи, а музикантът спря да пее и замълча някак странно и Мара изпрати Накоя да му даде малък дар, за да не накърни гордостта му. След това стисна пръсти, за да скрие треперенето им, и се съсредоточи. Домът й нямаше да просперира, ако се занимава само с големите проблеми. Пътят към величието е в това да обръщаш внимание на дребните житейски неща. Поне така казваше баща й, когато Лано пренебрегваше учението, за да се упражнява с воините.
Усети странна пустота. Далечният шум на гостите и приготовленията придаваше призрачност на опразнените заради преминаването й коридори. Не виждаше никого, но човешкото присъствие изпълваше въздуха. Стигнаха до главния коридор и излязоха в градината за медитации. Мара трябваше да прекара един час в усамотение, за да се приготви да остави моминството и да поеме ролята на жена и съпруга. Стражи в церемониални брони на Акома стояха наоколо, за да осигурят защита и уединение на господарката си. За разлика от робите, те не носеха превръзки, но бяха с гръб към нея и не я поглеждаха, за да не я урочасат.