Върховният жрец вдигна ръце към небето и започна:
— В началото бе силата в умовете на боговете. Те създадоха мрака и светлината, огъня и въздуха, водата и земята и накрая мъжа и жената. Отделните тела пресъздаваха единството на божиите мисли, с които бяха създадени, и така се появиха децата, за да прославят божието могъщество. Днес, както при сътворението, сме се събрали да потвърдим единството на божията воля чрез земните тела на този мъж и тази жена.
Жрецът свали ръце. Удари гонг и детски хор запя химн в прослава на сътворението. Гостите се надигнаха с шумолене на коприна, скърцане на сандали и тракане на бижута.
Жрецът продължи, а Мара потисна импулса да посегне под воала и да се почеше по носа. Помпозната официалност на церемонията я подсети за един случай от детството й, когато с Лано се бяха прибрали след подобна благородническа сватба. Бяха я възпроизвели на игра. Мара стоеше на напечена от слънцето каруца, а косата й беше окичена с цветя акаси. Лано носеше сватбена маска от глина и пера. Дори бяха изтормозили един възрастен роб, който да играе жрец с наметнато на раменете одеяло. Мара се усмихна тъжно. За съжаление този път венецът беше истински, а не имитация от треви и цветя. Ако Ланокота беше жив, щеше да й се подиграва, но в сърцето си със сигурност щеше да плаче.
Жрецът свърши със следващата част и гонгът прозвуча отново. Гостите насядаха на възглавниците, а помощниците на жреца запалиха ароматни свещи и въздухът се изпълни с тежка миризма. Върховният жрец заизрежда добродетелите на Първата жена. Непорочност, послушание, кротост, чистота, плодовитост. Мара се покланяше и докосваше пода с чело при всяка от тях. Щом се изправеше, един свещенослужител с лилава роба махаше по един воал. Бял за непорочност, син за послушание, розов за кротост, докато накрая не остана само зеленият, който символизираше честта на Акома.
От прозрачния плат я сърбеше, но поне можеше да вижда.
Анасати седяха откъм младоженеца, както служителите на Акома седяха зад нея. Гостите пред подиума бяха подредени по ранг. Най-ярко светеше бялото и златно на Военачалника, който седеше отпред. Жена му носеше ален брокат с тюркоазни пера. Насред цялото море от цветове се открояваха две облечени в черно фигури, като гарвани, кацнали на поляна. Двама Велики от Събранието на магьосниците съпровождаха Алмечо на сватбата на сина на приятеля му.
След това трябваше да стоят Минванаби, но отсъствието на Джингу бе простено заради обявената кръвна вражда с Акома. Двете семейства можеха да присъстват без конфликт само на висши държавни събития като коронация или рождения ден на Военачалника.
Отзад се виждаха лордовете на Кеда, Тонмаргу и Ксакатекас. Заедно с Оаксатукан на Алмечо и Минванаби, това бяха Петте велики дома, най-могъщите в Империята. В следващия ред се виждаше Камацу Шинцаваи и красивият профил на втория му син, Хокану. Шинцаваи, подобно на Акома и Анасати, отстъпваха само на Петте велики.
Мара прехапа устна, а панделките на венеца затрепериха. Върховният жрец заизрежда добродетелите на Първия мъж, а свещенослужителите поставяха нанизи от мъниста върху хартиените мечове на носилката на Бунт®. Мара виждаше как белите и червени пера на маската му се мърдат, докато признава всяка добродетел — чест, сила, мъдрост, мъжественост и доброта.
Гонгът прозвуча отново. Жрецът и помощниците му започнаха молитва за благоденствие. Девиците се изправиха по-бързо, отколкото Мара смяташе, че е възможно, и й помогнаха да слезе от носилката. Бунто се изправи и двамата застанаха с лице към гостите и се поклониха. Оформи се малка процесия от лорд Анасати, Накоя, като Първи съветник на Акома, както и жрецът и помощниците му, които да изпроводят булката и младоженеца до входа на свещената градина.
Слугите се наведоха и свалиха сандалите на Мара и Бунтокапи, та краката им да са в досег със земята и предците на Акома, докато Господарката предава владенията на бъдещия си съпруг. Слънцето вече бе достатъчно високо, за да изсуши и последните остатъци от роса. Напечените плочи на пътечката й се струваха нереални, а птичите песни от дърветата уло допринасяха за усещането, че се намира в детски сън. Но пръстите на Накоя стискаха ръката й съвсем истински. Жрецът поде нова молитва и Мара тръгна напред с Бунтокапи, който приличаше на натруфена кукла. Жрецът се поклони на своя бог — лорд Анасати, Първият съветник на Акома и помощниците останаха назад — и последва двойката в градината.
Мара спазваше ролята, си и не смееше да погледне назад. Ако ритуалът й позволяваше, щеше да види сълзите на Накоя.