Потисна емоциите си. Тук не му беше мястото. Още не биваше да тъжи. Тя се насочи към по-практичното и се обърна към Кейоке.
— Успяхте ли да спасите телата на баща ми и брат ми?
— Не, господарке — отвърна горчиво ветеранът.
Мара прехапа устна. Нямаше да има пепел, която да разпилее в свещената градинка. Вместо това трябваше да избере по една от любимите им вещи, която да зарови до свещеното натам и камъка, който съдържаше душата на фамилията Акома, за да може духовете им да намерят път към дома и покой при предците им, докато Колелото на живота не се завърти наново. Мара затвори очи, наполовина от умора, наполовина за да не заплаче. Спомените я заливаха и тя неуспешно се опитваше да задреме. След няколко часа започна да свиква с клатенето на баржата и припева на кормчията и гребците. Тялото и духът й се унесоха в ритъма и тя се отпусна. Жегата и спокойствието на реката я подмамиха в прегръдките на съня.
Баржата стигна в Сулан-Ку под топазената светлина на зората. От реката се надигаше мъгла, магазините и сергиите на пристанището се приготвяха за отваряне. Кейоке побърза да разтовари носилката, преди улиците да се изпълнят с хора. Скоро по тях щяха да плъзнат каруци и носачи, търговци и просяци.
Мара се качи уморено в носилката. Все още бе облечена в намачканата от шестдневна употреба роба на сестринството на Лашима. Облегна се на възглавниците с избродиран семеен герб, изобразяващ птицата шатра, и осъзна колко много се бои от завръщането вкъщи. Не можеше да си представи обширната къща без смеха на Лано или разпилените свитъци в кабинета — баща й вечно четеше какви ли не доклади. Усмихна се, като си спомни неприязънта на баща си към търговията, въпреки че беше доста добър в нея. Той предпочиташе военното дело, игрите и политиката, но казваше, че всичко иска пари и че търговията не бива да се пренебрегва.
Позволи си почти доловима въздишка, когато носилката потегли. Искаше й се завесите да осигуряват по-голямо уединение, защото усещаше погледите на подранилите селяни и работници. Беше уморена от постоянното спазване на благоприличие, но издържа пътуването по бързо пълнещите се улици. Бе в мрачно настроение и не обръщаше внимание на както винаги интересните гледки.
Над нея започнаха да се отварят капаци на галерии, където търговците излагаха стоката си. Когато свършваха с пазаренето, те издърпваха парите и спускаха стоката с кошница. Лицензираните проститутки още спяха, така че всяка пета-шеста галерия оставаше затворена.
Мара се усмихна, като си спомни първата си среща с дамите от Тръстиковия живот. Проститутките се показваха от галериите с провокативно разтворени роби и си вееха с ветрила. Всички бяха красиви, с гримирани лица и царствени прически. Ефирните им роби бяха изкусно изтъкани и великолепно бродирани. Шестгодишната Мара се бе възхитила на глас. Беше обявила на всеослушание, че като порасне, ще стане като дамите в галериите. Това бе единственият път в живота й, когато баща й си бе глътнал езика. Лано я закачаше за този момент, докато не тръгна към манастира. Сега веселите му шеги нямаше да я дразнят повече.
Усети, че ще се разплаче, пропъди спомена и потърси успокоение извън носилката, където продавачите предлагаха стоки от колички, просяците досаждаха на минувачите с тъжни истории, а търговците предлагаха красиви коприни. Всичко това обаче не можеше да защити ума й от болката.
Пазарът остана назад и скоро излязоха от града. Зад стените на Сулан-Ку се простираха обработваеми земи, чак до синкавите планини на хоризонта. Веригата Киамака не беше толкова назъбена и висока като Високата стена на север, но долините й бяха достатъчно диви и предоставяха убежище на бандити и разбойници.
Пътят към имението минаваше през блато, което упорито отказваше всякакви опити за пресушаване. Носачите започнаха да се оплакват от насекоми, но Кейоке Ги спря с едно изръмжаване.
След това пътят продължи през горичка нгаги. Ниските им клони предоставяха синкаво-зеленикав сенчест навес. Теренът стана по-хълмист, минаваха по ярко боядисани мостове над многобройните потоци, захранващи блатото. Минаха през молитвена порта, ярко боядисана арка, издигната от някой богаташ за благодарност към боговете. При преминаването през такава порта всеки пътник изричаше наум благодарствена молитва и получаваше благословия. Мара си помисли, че през следващите дни ще й е нужна всяка милост от боговете, ако иска Акома да оцелее.