Жрецът благослови птиците и помощниците му взеха клетките. Той извади церемониален жезъл от слонова кост и призова бога да благослови брака на Бунтокапи и Мара. В залата се възцари тишина, дори ветрилата в ръцете на дамите спряха да пърхат. Всички, от най-дребните земевладелци до обсипания с бижута Военачалник, впериха поглед в жреца, който почукваше по клетките с жезъла.
Помощниците отвориха клетките, та птиците да могат да полетят. Заедно, като добра поличба, и отделно, обричайки брака на провал.
Накоя затвори очи, старите й ръце стиснаха медальона под брадичката й. Бунто гледаше, но вълнението му бе скрито от ярката сватбена маска. А булката зяпаше сякаш в нищото.
Гонгът прозвуча и слугите отместиха хартиените стени около залата.
— Нека този брак бъде благословен от небесата — запя жрецът.
Помощниците разлюляха клетките, подканяйки птиците.
Женската изпищя гневно и разпери криле, а мъжкият подскочи във въздуха и направи кръгче над присъстващите, след което се върна при нея. Опита да кацне на ръба, но тя махна ядосано с крила и го клъвна безмилостно. Мъжкият отстъпи и опита отново, но женската подскочи във въздуха и боядисаните й крила замахаха в зелен вихър. Тя изпищя силно и излетя на свобода, изчезна в слънчевата светлина. Мъжкият се вкопчи в парапета с настръхнала перушина и поклати раздразнено глава. Залата гледаше в напрегната тишина. Птицата скочи върху празната клетка и се изцвъка. След минута жрецът махна раздразнено с ръка — жест, който не остана незабелязан. Един притеснен помощник изшътка на птицата и тя литна, направи мързеливо кръгче, кацна до една от цветните лехи в градината и почна да рови за трохи.
Сред събраната тълпа се надигна вълна от шумолящ брокат и пера. Върховният жрец прочисти гърлото си и стисна жезъла със сбръчканата си ръка. Погледна скования Бунто и заговори:
— Приемете добротата на Чочокан и чуйте урока му. — Ново прочистване на гърлото. — Поличбата показва, че бракът изисква дипломация. И че вие двамата винаги ще се стремите към единство. Такава е волята на боговете.
Настъпи неловка пауза, докато го чакаха да продължи. Накрая стана ясно, че това е всичко, и гонгът удари отново. Един слуга смъкна сватбената маска на Бунтокапи и той се обърна към Мара.
— Разменете венците — каза жрецът, сякаш си мислеше, че ще забравят.
Бунто се наведе и Мара постави малко изкривения церемониален венец на тъмната му коса. Венецът се килна, щом той изправи глава, и Мара долови вино в дъха му, когато дойде неин ред да бъде коронована.
Намръщи се. Докато тя бе медитирала за час, според обичая младоженецът трябваше да изпие чаша вино с приятелите си ергени, за да им донесе късмет в търсенето на жени. Но очевидно Бунто и другарите му бяха изпразнили церемониалната кана, че и две-три повече. Мара се ядоса от това и почти не чу как жрецът ги провъзгласява за мъж и жена, докато трае земният им живот. Дори не осъзна, че официалната част от церемонията е свършила, докато гостите не започнаха да надават радостни възгласи и да обсипват младоженците с цветни лентички за късмет.
Успя да се усмихне механично. Беше ред всеки гост да представи сватбения си дар — произведение на изкуството, рецитал или музикално изпълнение. Някои от тези дарове щяха да са изкусни и скъпи изработки, поръчани от великите лордове на империята. Според слуховете Военачалника бе довел цяла театрална трупа, като бил докарал и сцена. Но неговото представяне щеше да е след дни, защото трябваше да се започне от най-нисшите.
Бунтокапи махна хартиената украса от предницата на ризата си и се измъкна от първите представяния с оправданието, че трябва да се облекчи и да смени дрехите си. Според традицията не можеше да легне с жена си, докато не минеше и последното представяне.
Мара кимна учтиво и каза:
— Аз ще остана, съпруже, така че и най-нисшият гост да получи благодарността ни за присъствието си.
Бунтокапи изсумтя, решил, че тя го отбягва нарочно. Е, после щеше да се занимава с нея. Сега предстоеше пир с музика и пиене и освен това братята му щяха да му се поклонят за пръв път като на нов лорд на Акома. Той се усмихна под килнатия сватбен венец и плесна с ръце на робите да го изнесат.
Мара остана, въпреки че повечето гости последваха примера на съпруга й. Вече наближаваше пладне и далечните пасища на нийдра трепкаха в маранята. Най-високопоставените гости се оттеглиха в покоите си и изпратиха слугите за освежаващи напитки и нови дрехи. След това, натруфени като ярки птици, се събраха да пируват с овкусен лед, студен сок от джомач и вино са, докато се спусне прохладната вечер.