Междувременно в задушната зала нископоставените седяха сковано на местата си, докато наети изпълнители или талантливи членове на семействата пееха, рецитираха и играеха в чест на младоженците от Акома. На по-малките сватби булката и младоженецът изглеждаха първите няколко представяния от учтивост; но във Великите домове забележителните представления бяха доста по-късно. Затова двойките имаха навика да оставят усилията от първите дни за забавление на свободните слуги.
Но Мара остана на първата част от представянията: жонгльор, който имаше повече успех като комедиант, двама певци, фокусник — чиито трикове се дължаха на ловките му пръсти — и поет, чийто патрон хъркаше звучно по време на рецитала. Тя аплодираше учтиво и въпреки че не хвърли нито едно цвете от подноса до себе си, изглеждаше достатъчно заинтересована, докато не дойде почивката. Следващите изпълнители чакаха сковано, сигурни, че младоженката ще се оттегли на пира. Но вместо да повика носачи тя накара слугите си да поднесат лека храна и напитки. Гостите замърмориха изненадано.
Дебелият търговец от Сулан-Ку на първия ред се изчерви и се скри зад ветрилото на жена си. Дори в най-смелите си мечти не бе очаквал, че лейди Акома ще остане да гледа сина му, който свиреше на флейта. Момчето имаше ужасен слух, но майка му сияеше от гордост. Мара — пиеше охладен сок от джомач на подиума — кимна учтиво, когато младият флейтист привърши и почти се спъна в опита си да освободи сцената за следващото изпълнение. Мара се усмихна на смутените родители и разбра, че въпреки че бе трябвало да изтърпи лошата музика, вече може да поиска всякаква услуга от търговеца.
Великата лейди не показа умора по време на изпълненията на мимовете, дресьора на кучета, още двама поети и пееща птица лиенди. Награди втория поет с цвете — хвърли го ловко върху шапката му. Следващият художник я накара да се засмее с карикатури на бик нийдра, нападащ воин. По време на втората почивка Мара накара слугите да махнат горната й роба, за да й е по-комфортно в жегата. Присъстващите замърмориха, че щедростта й е направо нечувана. Изпълнителите почувстваха интереса й и това сякаш вдъхна нов живот на представленията им. Слугите поднесоха освежаващи напитки като благодарност към присъстващите и част от напрежението в залата изчезна. Виното поразвърза езиците и по-дръзките зашепнаха, че господарката е много хубава и заслужава честта на дедите си.
Мара чу част от подмятанията и се усмихна благосклонно. По време на третата почивка накара прислужниците си да развалят сложната сватбена прическа и да срешат дългата й коса назад. Остави сватбения венец до коляното си и изслуша следващите две порции представления за радост на всички участващи. Следобедът продължаваше да се сгорещява. Неколцина от по-важните гости дойдоха да видят защо се бави лейди Акома.
По залез се появи и младоженецът, с леко нестабилна крачка и твърде шумен. Качи се на подиума, размаха бокал с вино и попита защо жена му стои толкова дълго в залата. Военачалникът и някои от по-висшите благородници вече пирували, а тя сякаш ги избягвала и стояла при простите певци и нископоставените гости.
Мара склони почтително глава и погледна съпруга си в очите. Бунто миришеше на пот и алкохол. Въпреки това момичето успя да се усмихне.
— Съпруже, поетът Камичиро ще се представи след малко. Той е още относително неизвестен, но неговият патрон лорд Теширо умее да разпознава гениалността. Защо не останеш, за да отпразнуваме представянето на новоизгряващия талант?
Бунто се изпъчи и скръсти ръце, без да обръща внимание, че полива левия си ръкав. Беше притиснат между невинността на жена, чиито дрехи скриваха всичко интересно, и сияещите от гордост Камичиро и лорд Теширо. Ако отхвърлеше похвалите на съпругата си, щеше да е сериозна излагация. Все пак беше достатъчно трезвен, за да се измъкне, без да компрометира задълженията си на домакин. Той се поклони и изръмжа:
— После ще се занимавам с поезия. Неколцина от другите гости започнаха игра на чиро и съм заложил на победителя.
Лорд Акома се оттегли от залата, а неговата лейди нареди да поднесат още вино на изпълнителите. Като бе отказала да тръгне със съпруга си, бе спечелила възхищението на най-нископоставените си гости. Най-големи възхвали получи от търговеца и сина му флейтист, както и от натруфената жена на поета Камичиро. Жителите на Сулан-Ку знаеха, че тя е любовница на лорд Теширо и че тъкмо нейното обаяние е допринесло за патронажа му.