— Както пожелаеш, съпруже.
Дори слепец би доловил колебанието й. Бунтокапи се засмя и я вдигна на ръце с вик на пиянски триумф.
Гостите нададоха окуражителни възгласи. Мара опита да успокои тупкащото си сърце, без да обръща внимание на силните ръце, които я прегръщаха. Щеше да устои, трябваше да устои, в името на Акома. Сгуши лице в потната яка на мъжа си и му позволи да я свали от подиума. Тълпата ги замеряше с хартиени символи за плодородие, докато той я носеше към ярко боядисаната сватбена постройка.
Кейоке и Папевайо стояха като почетна стража в края на пътечката. Бунтокапи ги подмина, сякаш бяха обикновени слуги, и пристъпи в сребристата светлина, проникваща през стените от хартия и летви. Двамата слуги вътре се поклониха ниско при появата на господарите. Бунтокапи пусна Мара да стъпи на крака, изръмжа и слугинята се надигна, за да затвори плъзгащата се врата. Прислужникът стоеше неподвижно в ъгъла и чакаше заповедите на лорда.
Постройката беше променена. Стената, която разделяше покоите, бе заменена от широко легло, покрито с копринени завивки. Беше сложено до източната стена, защото зората символизираше началото. В центъра имаше възглавници за сядане и ниска масичка. Мара направи нерешителна стъпка, настани се пред нея и сведе поглед, докато Бунтокапи сядаше срещу нея.
— Извикай жреца на Чочокан — нареди лорд Акома. Трескавият му напрегнат поглед се втренчи в Мара, а слугата забърза да изпълни заповедта.
Жрецът донесе поднос с кана златисто вино тура, две кристални чаши и свещ на украсена керамична поставка. Вдигна подноса към небето, изрече благословия и го постави между съпруга и съпругата. Погледна двамата с леко закачлив поглед. Ръцете на Мара трепереха неудържимо, а нетърпението на младия лорд беше очевидно. Жрецът запали свещта и каза:
— Нека мъдростта на Чочокан ви просветли. — Нарисува с тебешир символ около свещта, взе каната, наля двете чаши и ги постави пред тях. — Нека благословията на Чочокан изпълни сърцата ви. — Начерта символи и около чашите и каната.
— Пийте, деца на боговете, и се опознайте, както небесните господари ви разпореждат. — Поклони се и с почти видимо облекчение напусна брачните покои.
Бунтокапи махна с ръка и слугите се оттеглиха. Хартиените стени се затвориха и го оставиха насаме с булката, в убежище, което потръпваше от поривите на вятъра.
— Най-после, жено, си моя. — Бунтокапи вдигна чашата си твърде бързо и виното се разля върху начертания символ. — Погледни, ме. Жрецът каза да пием заедно.
Вятърът удари стената и хартията се огъна. Мара се сепна, но успя да се овладее, посегна и вдигна чашата си.
— За нашия брак, Бунтокапи.
Отпи малка глътка, а съпругът й изпи чашата си до дъно.
Наля я пак с останалото в каната и изпи и него на един дъх. Първите капки дъжд затропаха по промазания плат на покрива на брачната постройка, докато той оставяше каната и чашата.
— Жено, дай ми още вино.
Мара остави бокала си в начертания от жреца символ. В далечината прозвуча гръм и върху покрива се изля истински порой.
— Както пожелаеш, съпруже — каза Мара кротко и обърна глава да призове слугите.
Бунто рязко се наведе към нея. Масата се разклати и чашата на Мара падна и се счупи, виното се разля. Мара изпищя, когато тежкият юмрук на съпруга й се стовари в лицето й.
Падна замаяна на възглавниците, плисъкът на дъжда се смесваше с писъка на кръвта в ушите й. Въпреки болката и шока Мара запази гордостта на Акома. Остана да лежи, като дишаше тежко.
Бунтокапи се наведе над нея, закривайки светлината, и вдигна заканително пръст.
— Казах ти да ми дадеш. — Гласът му беше нисък и пълен със заплаха. — Запомни веднъж завинаги. Ако поискам вино, ти ще го донесеш. Никога няма да възлагаш тази задача или която и да било друга на слуга без мое позволение. Ако искам нещо от теб, ти ще го вършиш.
Седна и я изгледа свирепо.
— Мислиш, че съм глупав. — Тонът му показваше дълго таена ненавист. — Всички мислите, че съм глупав. Братята ми, баща ми, а сега и ти. Е, не съм. С Халеско и особено с Джиро беше лесно да изглеждам глупав. — Засмя се горчиво и добави: — Но повече няма нужда да се правя на глупак! Вече има нов ред. Аз съм лорд на Акома. Никога не забравяй това, жено. Сега ми донеси вино!
Мара затвори очи и отвърна с принудено спокоен глас.
— Да, съпруже.
— Ставай! — Бунто я подритна.
Мара се подчини, като устоя на подтика да докосне зачервената си буза. Главата й бе сведена в перфектна поза на подчинение, но в тъмните й очи проблесна нещо различно, докато се покланяше на Бунтокапи. След това, с още по-голям самоконтрол, отколкото докато се отказваше от правата си на лейди на Акома, тя стана и донесе вино от раклата до вратата.