Бунтокапи я наблюдаваше как пълни чашата му. Гледаше с очакване гърдите на Мара под леката дневна роба и не забеляза омразата в очите й, докато отпиваше. Щом довърши виното, хвърли чашата настрани и потните му ръце се насочиха към дразнещата копринена преграда. Събори съпругата си направо на възглавниците.
Мара търпеше ръцете му по голата си плът. Не се съпротивляваше и не викаше. Показа кураж като този на баща й и брат й срещу варварските орди на Мидкемия и изтърпя ставащото без сълзи, въпреки че тласъците на Бунто й причиняваха болка. След това лежеше сред намачканите потни чаршафи и слушаше тропота на дъжда и хъркането на съпруга си. Беше млада и наранена и се замисли за майка си и Накоя. Дали техните брачни нощи са били по-различни? Обърна се с гръб към врага, за когото се бе омъжила, и затвори очи. Сънят не идваше. Но въпреки че гордостта й бе наранена, честта на Акома бе непокътната. Не беше изпищяла — нито веднъж.
Утрото беше странно тихо. Гостите си бяха тръгнали, изпратени от лорд Анасати и Накоя от името на младоженците. Слугите открехнаха стените и свежият дъждовен въздух нахлу вътре и донесе виковете на пастирите на нийдра.
Мара вдъхна миризмата на мокра пръст и цветя и си представи градините, измити от летния прахоляк. По принцип ставаше рано, но по традиция не трябваше да се надига преди съпруга си на сутринта след консумирането на брака. Бездействието я дразнеше, оставяше й твърде много време за размисъл и разнообразни болки по тялото. Въртеше се, докато Бунто спеше като заклан.
Слънцето се вдигна и брачната постройка се сгорещи. Мара нареди на слугата да отвори изцяло стените и щом слънцето го напече, съпругът й заръмжа. Мара изгледа спокойно как той се завъртя на възглавницата и нареди да затворят всичко и да пуснат завесите. Изражението му беше болнаво, а по врата и ръцете му бе избила пот.
— Съпруже, неразположен ли си? — попита сладникаво тя; знаеше, че има убийствен махмурлук.
Бунто изстена и я прати за чоча. Мара потръпна от спомена за насилието, стана и донесе димящата кана. Подаде чашата в ръката на лорда си. Напитката вреше цяла сутрин и сигурно бе твърде силна за пиене, но Бунтокапи я изсърба шумно.
— Дребна си — каза той, загледан в големия си юмрук на фона на нежната й ръка. След това изпъшка от главоболие, пресегна се и ощипа едното й зърно.
Мара едва се удържа да не трепне. Тръсна коса, така че да покрие гърдите й, и попита:
— Какво ще желае милорд?
— Още чоча, жено. — Загледа я как пълни чашата, сякаш засрамен от махмурлука си. — Имам чувството, че цяло стадо нийдри се е изсрало в устата ми. — Направи гримаса и се изплю. — Помогни ми да се облека и кажи на слугите да донесат хляб от тиза и джомач.
— Добре, съпруже — отвърна Мара. — А след това? — Замисли се с копнеж за сенките на бащиния си кабинет и Накоя.
— Не ме дразни, жено. — Бунто се надигна предпазливо, протегна се, както беше гол, коленете му минаха само на сантиметри от носа й. — Ще се занимаваш с проблемите на къщата чак след като приключа с теб.
Сенките на завесите скриха потръпването на Мара. Тя се приготви да го изтърпи отново, въпреки отвращението от новата си роля. Но уморителното пируване бе притъпило нагона на съпруга й и той остави празната чаша на леглото и поиска робата си.
Мара я донесе и му помогна да нахлузи копринените ръкави на яките си космати ръце. След това се дръпна настрани, докато слугите носеха вода за банята на господаря. След като му изтърка гърба и водата изстина, той й позволи да се облече. Слугите донесоха хляб и плодове, но само тя трябваше да му прислужва. Мара го гледаше как яде джомача и сокът капе по брадичката му и се чудеше как възпитаният лорд на Анасати се е сдобил с такъв син. В един миг погледна очите му и с пристъп на ледена паника установи, че той я наблюдава също толкова внимателно. Като хищник. Осъзна, че хвалбите му, че не е глупак, може да са истина. Призля й. Ако Бунтокапи беше само коварен като лорд Минванаби, щеше да успее да се справи с него. Но ако беше и интелигентен… Тази мисъл направо я смрази.
— Много си умна — каза Бунтокапи накрая и погали китката й собственически с лепкав пръст.
— Качествата ми бледнеят пред тези на милорд — прошепна Мара и целуна кокалчетата му, за да го разсее.