— Не ядеш — отбеляза той. — Само зяпаш. Това не ми харесва при жените.
Мара отряза парче хляб от тиза и го стисна в длан.
— С разрешението на милорд?
Бунтокапи се усмихна, докато тя отхапваше. Хлябът й се стори безвкусен, но тя го сдъвка и глътна, заради него. Синът на лорд Анасати бързо се отегчи и поръча музиканти.
Мара затвори очи. Имаше толкова голяма нужда от Накоя, че чак я болеше отвътре. Но като съпруга не можеше да стори нищо и чакаше докато Бунто спореше с певеца за четвъртия куплет на някаква балада. Денят се сгорещи и сватбената постройка стана задушна. Мара търпеше и сервираше вино, докато мъжът й не се отегчи от музиката, после среса косата му и му завърза сандалите. След това по негово нареждане танцува, докато косата й не залепна по челото; натъртеното лице я болеше от напрежение. Точно когато изглеждаше, че съпругът й ще пропилее целия ден, той стана и нареди да му приготвят носилката. Заяви, че ще изкара времето до вечеря в казармите да провери подготовката на войниците на Акома.
Мара се помоли на Лашима да прати търпение на Кейоке. Беше потна и уморена, но последва съпруга си под парещото следобедно слънце. Съвсем беше забравила за почетната стража и Кейоке и Папевайо видяха синината на бузата й, когато се появи.
Само усилените дългогодишни тренировки им позволиха да не реагират на този срамен белег. Но ръката на Кейоке стискаше дръжката на копието до побеляване, а пръстите на Папевайо дълбаеха дупки в сандалите му. Ако някой друг мъж се бе отнесъл така с Мара-ани, щеше да умре, преди да направи и една стъпка. Денят беше ярък и светъл, но Мара усети гнева на воините си като черна сянка.
Сватбената постройка се разгоря още преди да стигне до главната къща. По традиция тя трябваше да се запали, за да почете свещеното преминаване на жената в съпруга и на мъжа в съпруг. След като хвърли ритуалната факла през прага, Кейоке се обърна мълчаливо и тръгна към казармите в очакване на заповеди от лорда. Папевайо стоеше и гледаше безизразно как пламъците обгръщат възглавници, чаршафи, хартиени стени и летви. За пръв път беше толкова щастлив да види пожар. Гледката почти го караше да забрави за синината на лицето на Мара.
Накоя не беше в кабинета. Мара си припомни с неприятно усещане, че това е поредната промяна, породена от брака. Сега това беше кабинетът на Бунтокапи, като лорд на Акома. Нищо в реда на къщата нямаше да остане същото. Джикан водеше сметките в крилото на писарите, но тя вече не можеше да го приема. Чувстваше се изтощена, въпреки само седемнайсетте си години, и се оттегли под дървото уло в личната си градина.
Не седна, а само се подпря на грубата кора, докато един от слугите изтича за Накоя.
Чакането сякаш се проточи безкрайно, а плисъкът на фонтана не я успокояваше. Накрая Накоя се появи, задъхана и разрошена, и Мара я изгледа мълчаливо и потиснато.
— Господарке? — Дойката пристъпи колебливо напред, сепна се, когато видя синината на бузата й, и вдигна ръце, без повече думи. След миг лейди Акома бе само плачещо момиче в прегръдките й.
Накоя я галеше по раменете, докато отминат конвулсиите от плаченето.
— Мара-ани, дъще на сърцето ми. Виждам, че лордът, за когото се омъжи, не е бил нежен.
За известно време само скръбното ромолене на фонтана изпълваше градинката. След това Мара се стегна, много по-скоро, отколкото очакваше дойката.
— Съпругът ми е лорд — заговори момичето с изненадващо твърд глас. — Но името на Акома ще го надживее. — Подсмръкна, докосна синината на лицето си и погледна дойката. — Майко на сърцето ми, докато не зачена, ще трябва да намеря сила да се примирявам с неща, от които баща ми и брат ми биха плакали.
Накоя кимна към възглавниците под дървото и я подкани да седне. Старите й ръце я масажираха, а един слуга донесе студена вода и меки кърпи. Мара се излегна на възглавниците, а Накоя изми лицето й. След това среса разрошената коса, както правеше, когато господарката й беше малка. През цялото време говореше тихо в ухото й.
— Мара-ани, знам, че тази нощ не ти е донесла радост. Но разбери, че мъжът, за когото се омъжи, е млад и нетърпелив като тригодишен бик. Не съди за всички само по него. — Не припомни, че въпреки съвета й Мара бе отказала да се обучи с помощта на Тръстиковия живот, заради твърдоглавието си. Попи синините с хладна вода. Цената на твърдоглавието беше платена с жестокост.
Мара въздъхна и отвори подутите си очи. Погледна дойката с болезнена несигурност, но без съжаление. Накоя остави легена и кърпата и кимна одобрително. Момичето беше малко, дребно и изтормозено, но притежаваше твърдостта на баща си лорд Сезу, когато станеше въпрос за фамилията. Щеше да удържи и да продължи името на Акома.