В средата на есента стадата нийдра се задвижиха и въздухът се изпълни с прах. Миналогодишните телета се отделяха за клане. Пролетните пък трябваше да се скопят или да се оставят за разплод, след което ги караха към по-високите пасища. Мара беше нетърпелива като дете, чакащо пълнолетие, и всеки ден й се струваше безкраен.
Бездействието й свърши, когато се появиха чо-джа. Пристигнаха без предупреждение. Един ден заделената поляна беше празна, а на следващия гъмжеше от работници. Около оградата се вдигаха облаци прах. Бунтокапи се ядоса, че съобщението от царицата е адресирано до Мара. По средата на гневната си тирада разбра, че чо-джа са дошли от земите на лорд Инродака, осъзна, че преговорите са протекли между предложението за женитба и сватбата, и очите му се стесниха по начин, който вече ужасяваше съпругата му.
— Ти си по-умна дори отколкото предполагаше баща ми, жено. — Погледна корема й и се усмихна без следа от веселие. — Но времето за тайни пътешествия свърши. Сега аз съм Управляващ лорд и аз ще командвам чо-джа.
Но царицата бе преговаряла само с Мара и контактуваше само с нея. Военните занимания обаче винаги бяха с предимство и Бунтокапи въобще не обръщаше внимание, че съпругата му прекарва повече време в прясно изкопаните зали на кошера, пие чоча и си говори с царицата, защото бе зает да залага на борбите в Сулан-Ку. Мара беше благодарна, защото разговорите с младата царица й осигуряваха разнообразие от ежедневната скука. Постепенно започна да опознава чуждата раса. В противовес с глупостите на Бунтокапи отношенията, които изглаждаше, щяха да донесат богатство и мощ на Акома за множество години напред.
Мара осъзна, че й е било приятно да управлява. Ролята на незначителна съпруга не й допадаше и тя броеше дните до зимата. Детето щеше да се роди след пролетните дъждове и Акома щеше да разполага с наследник. Дотогава трябваше да чака, а това бе трудно.
Докосна корема си и усети живота вътре. Ако детето беше мъжко и здраво, даже съпругът й трябваше да се страхува, защото в Играта на Съвета дори най-могъщите бяха уязвими. Мара се бе заклела пред духовете на баща си и брат си и нямаше да намери покой, докато не си отмъстеше.
8.
Наследник
Бебето ритна.
Мара се сепна, след това се усмихна, остави пергамента, който четеше, погали издутия си корем и се усмихна. Скоро щеше да роди. Чувстваше се тромава като нийдра, макар че Накоя все повтаряше, че не била качила достатъчно килограми. Намести се в напразен опит да намери по-удобна поза. Молеше се на богинята на плодородието препоръките на акушерката да са били успешни и да е заченала син. Ако беше момче, нямаше да има нужда да търси вниманието на съпруга си, за да осигури наследник за Акома.
Бебето ритна отново. Мара отпрати бдителните прислужници, които се въртяха около нея, и отново се зае с пергамента. Детето в нея изглеждаше неуморно, сякаш се опитваше да излезе на бял свят с юмруци и крачета. „Момче“, помисли си Мара и се усмихна. Наистина беше син, щом риташе така силно, и щеше да поведе дома към величие. Щеше да стане лорд на Акома.
Размислите й бяха прекъснати от вик отвън. Тя кимна и слугинята побърза да отвори паравана. Топлият вятър, наситен с миризма на прахоляк от нивите, нахлу вътре и пергаментите с отчетите на Джикан от продажбата на първите стоки на чо-джа се разхвърчаха по пода. Мара измърмори тихо проклятие, но не заради листите, които слугите побързаха да съберат. По окосената ливада се задаваше група воини начело с наперения Бунтокапи. Косата му беше потна, а туниката оцапана, което можеше да се очаква след едноседмичен лов. Както обикновено, щеше да я посети, след като изчисти оръжията си, но преди да се окъпе. Мара въздъхна. Докато лорда го нямаше, всичко беше спокойно. Сега трябваше да се приготви за суетня.
Щом ловците се приближиха, Мара направи жест и две слугини се приближиха и й помогнаха да се изправи. Дланите на красивата Миса вече бяха потни. Мара й съчувстваше. Присъствието на съпруга й често плашеше момичетата, защото той можеше да отведе която си поиска в спалнята. Поне бременността я беше отървала от това противно задължение. С лека злоба тя реши да нареди на Джикан при следващото купуване на роби да вземе грозни момичета.