Ловците стигнаха до настланата пътека. Тракането на екипировката им сякаш се засили, защото гласовете и поведението им станаха по-кротки в присъствието на господарката. Въпреки това бяха много развълнувани, а Бунтокапи въобще не се сдържаше. Миришеше на гора. По ръкавите му имаше кървави петна. Той махна към Мара и показа зад рамото си, като художник, представящ шедьовър. Робите зад него носеха дълъг кол, на който висеше животно с оранжево-сива козина. Мара пристъпи напред без помощта на слугините и разпозна зъбатата муцуна и белите очи на саркат. Смъртоносният нощен хищник върлуваше в дъждовните гори на югозапад от имението. Беше бърз и безпощаден убиец и тормозеше пастирите, защото не се боеше от хора, а нийдрите бяха беззащитни. В рамото му, зад масивните челюсти, стърчеше стрела със зелените пера на лорда. Ако се съдеше по това как се беше забила, Бунтокапи явно бе застанал пред връхлитащия звяр и го бе повалил с един изстрел. Впечатляващо деяние. Въпреки другите си недостатъци Бунтокапи показваше голям кураж и възхитителни умения с лък.
Мара погледна трофея и широко усмихнатото лице на съпруга си и за момент почти забрави, че му липсва всякаква чувствителност. Мразеше поезия, освен мръсни стихове. Музикалните му предпочитания клоняха към пътуващите певци на простолюдието и нямаше никакво търпение за елегантността на театъра до или операта. Не оценяваше въобще картините, освен ако не бяха еротични. Но пък беше отличен ловец. Мара за пореден път съжали, че Текума е бил твърде зает с Халеско и Джиро и не е обърнал внимание на обучението на третия си син. Колкото и да презираше Бунтокапи понякога, той имаше огромен, макар и суров потенциал. Ако го бяха възпитали в правилно държане и маниери, както се полагаше на един Анасати, можеше да стане влиятелна личност. Съжалението й обаче трая само докато Бунтокапи влезе в къщата.
Клатеше се, леко подпийнал с плодово вино по обратния път. Миришеше на огън, пот и каквото бе ял на закуска. Подпря се на прага на покоите си и махна на робите да положат трупа на сарката в краката на Мара. После нареди:
— Оставете ни.
Воините се оттеглиха, а Бунто сложи юмруци на кръста си и извика:
— Е, жено, какво мислиш? Голям звяр, а?
Мара склони глава учтиво, прикривайки отвращението си. Трофеят миришеше по-лошо и от ловеца. Около очите и увисналия език кръжаха насекоми, а колът и трупът цапаха прясно излъскания под. Тя нямаше търпение да се отърве и от човека, и от животното и реши да опита с ласкателство.
— Милорд показва голям кураж и умения, като е повалил толкова могъщ звяр. Южните пастири ще пеят за теб, Бунто.
Съпругът й се усмихна пиянски.
— Какво ми пука за хвалбите на смрадливите пастири? Главата ще стои много добре над писалището, където сега виси онзи стар флаг.
Мара потисна инстинктивния протест, за да не си навлече гнева на Бунтокапи. Той не се интересуваше от традициите, въпреки че флагът беше от една от най-древните победи на Акома и украсяваше кабинета на лорда от векове. Бунто променяше нещата както си иска, обикновено от чиста злоба, за да покаже, че той е Управляващ лорд. Мара почувства неочаквана тъга, че отчаянието я бе подтикнало към подобен брак.
— Жено! — извика Бунтокапи и я откъсна от размислите й.
Мара се поклони почтително, въпреки че бременността правеше задачата й трудна.
— Искам главата препарирана и над бюрото в кабинета ми. Погрижи се! Отивам да се къпя. — Той спря, сякаш се сети за нещо, надникна в тъмното помещение и посочи Миса. — Момиче, ела с мен. Някой трябва да ми изтърка гърба, а прислужникът ми е болен.
Красивата слугиня остави господарката си. Всички знаеха, че задачата й няма да се ограничи само с гърба на лорда. Тя тръгна покорно след Бунтокапи, а започващият да намирисва трофей остана на пода. Мара се пребори с напиращото прилошаване. След това се обърна предпазливо, сякаш беше от крехък порцелан, и повика куриерчето, което се криеше в ъгъла. Бунтокапи имаше навика да го удря, ако се мотае в краката му.
— Кедо, извикай двама роби от кухнята да отнесат това при касапина. Кажи на майстора, че трябва да препарира главата. Щом стане, да я окачат в кабинета на милорд, където поиска. — Потисна тъгата си и нареди на другата слугиня: — Джина, сгъни внимателно флага на бюрото и ми го донеси. Аз ще се погрижа да бъде запазен.