— Колко са? — попита властно Бунтокапи и разреши на вестоносеца да седне, с неочаквана загриженост, каквато не проявяваше към персонала на имението.
Мара махна на един слуга да донесе вода.
— Голям отряд, господарю. Някъде около шест роти. Със сигурност са сиви воини.
Бунто поклати глава.
— Толкова много? Може да се окажат опасни! — Обърна се към Мара. — Жено, трябва да те оставя. Не се бой, ще се върна.
— Чочокан да пази духа ти — отвърна Мара, както повеляваше ритуалът, и се поклони на съпруга си. Дори нуждата да играе роля не можеше да я откъсне от предстоящата опасност.
Бунтокапи излезе навън, а тя погледна през мигли към прашния вестоносец, който тъкмо й се покланяше. Беше млад, но покрит с белези и опитен в битка. Мара си спомни, че се казва Джигай и преди беше от бандата на Люджан. Очите му бяха неразгадаеми, докато се надигаше да пие от водата, донесена от слугинята. Мара усети пристъп на несигурност. Как ли щяха да се справят воините й срещу хора, които при различно стечение на обстоятелствата щяха да са техни другари, а не врагове? Никой от новодошлите не бе участвал в битка срещу врагове на Акома. Това, че първото сражение щеше да е срещу сиви воини, пораждаше опасно безпокойство.
Воините на Акома се строяваха бързо в отряди до главната сграда, всеки командван от Патрулен водач, които пък изпълняваха заповедите на Ударните водачи, действащи под главното командване на Кейоке. Вдясно от него стоеше Папевайо, който като Първи ударен водач щеше да застане начело, ако командирът загинеше в битката. Мара се възхити, защото воините на Акома действаха точно както се полага на цуранска армия. Бившите разбойници бяха абсолютно неразличими сред тези, които бяха родени тук. Съмненията й се разсеяха. Благодарение на присъствието на чо-джа само ротата на Тасидо щеше да остане да охранява имението. Мара се замисли за ползата от това да се повикат повече роднини на служба под знамената на Акома. С повече войници можеше да повиши Папевайо и още някого и да разполага с два гарнизона…
Силен вик я изтръгна от размисъла. Появи се Бунтокапи, слугите закопчаваха доспехите му в движение. Лордът застана начело на колоната и Мара си напомни, че това вече не е нейната армия.
Последните мъже се строиха, подканяни от виковете на Бунтокапи, който носеше пълни доспехи и украсена ножница с любимия си боен меч. Обикновено тромавият лорд на Акома изглеждаше като типичен цурански воин: набит, здрав и с яки крака, които можеха да тичат с мили и да им остане достатъчно издръжливост за битката след това. Бунтокапи беше трениран за война и в мирно време беше кисел и грубоват. Сега зараздава бързо заповеди.
Мара слушаше през отворената врата на покоите си, горда с бойците на плаца. Бебето ритна и тя примигна от силата на малките крачета. Докато замайването й премине, гарнизонът на Акома бе потеглил на бегом. Четиристотин човека с блестящи зелени брони се носеха към същата клисура, където Мара бе направила капан на Люджан й бандитите му, за да ги вземе на служба!
Тя се помоли мълчаливо и това стълкновение край малкия поток да се развие благоприятно за Акома, както и първото.
Накоя се появи, без да е повикана, за да се погрижи за господарката си. Старите й уши не бяха пропуснали суматохата и тя носеше слухове от войниците, неща, които младата съпруга жадуваше да знае, но вече нямаше как да научи. Старицата изпрати слугиня за охладени плодове и накара Мара да седне на възглавниците, след което двете зачакаха. Мара погледна часовника на чо-джа на писалището, където съпругът й бе писал допреди четвърт час. Беше едва средата на сутринта. Тя пресметна набързо. Сутрешният патрул явно бе забелязал съгледвачите на противника и главната сила при навлизането й в прохода. Прецени времето, местността и това, което бе чула от Накоя, и се усмихна. Обсъждането между Аракаси и Кейоке, което бе предизвикала при връщането от кошера на чо-джа, даваше резултат. Шпионинът беше споменал за нуждата от ранни патрули в западните територии на имението, защото врагът лесно можеше да проникне през нощта незабелязано и да се прикрие в планините през деня. Патрулът на Люджан бе тръгнал в полунощ и по изгрев вече се бе намирал достатъчно високо в хълмовете, така че да забележи всяка вражеска активност.
А лукавият бивш бандит знаеше всяко скривалище и всяка пътека чак до Холан-Ку.
Мара внезапно се почувства уморена, може би от бременността, и изяде няколко резена плод. Часовникът на чо-джа цъкаше съвсем тихо и тя не можеше да прецени дали го чува, или само си въобразява.