Тя се поклони.
— Да, Бунто.
Той вдигна месестия си юмрук и раздруса сноп листа, изпълнени с дребни цифри.
— Какво е това? Намерих тези листа на писалището, когато се събудих. — Наистина приличаше на разбеснял се бик нийдра, което се допълваше от кървясалите очи, последица от тежък запой предишната вечер.
Неколцина млади воини, втори и трети синове на съюзници на Анасати, се бяха отбили на път за Равнинния град. Домовете им мобилизираха гарнизоните си за пролетна кампания на варварския свят Микдемия, отвъд магическия разлом. Войната навлизаше в третата си година и историите за богатства примамваха все повече неутрални домове във Военния съюз. Подобни промени извеждаха Военната и консервативната Имперска партия начело във Висшия съвет. Лорд Минванаби беше стълб на Военната партия, оглавявана от Военачалника, а лорд Анасати беше централна фигура в Имперската, престижна позиция, защото се заемаше само от роднини на императора.
Бунтокапи хвърли листата по жена си.
— Какви са тези неща?
— Съпруже, това са месечни отчети, сезонни бюджети и доклади от далечните ни владения и предприятия. — Тя сведе глава, за да види какво още се търкаля по пода. — И предположение за търсенето на кожи от нийдра догодина.
— И какво да правя с тях? — Бунтокапи вдигна безпомощно ръце. Като трети син от него се очакваше да стане професионален воин или да се ожени за дъщерята на богат търговец, търсещ съюз с могъщ дом. Сега, след като бе надминал и най-смелите амбиции на баща си, се оказваше, че обучението му за управляване е недостатъчно.
Мара клекна, защото не можеше да се навежда заради бременността, и търпеливо започна да събира разпилените листове.
— Трябва да прочетеш докладите. Да одобриш, които искаш, или да направиш промени и да ги пратиш на съответния отговорник.
— Ами Джикан?
— Той ще те съветва, съпруже. — Отново я обзе надежда, че може да поеме някои отговорности в свои ръце.
— Добре тогава. Хадонрата да дойде в кабинета ми след вечеря. — Без повече приказки Бунто сграбчи листата от ръката й и излезе.
Мара се обърна към куриерчето.
— Намери Джикан.
Хадонрата се появи задъхан. Ръцете му бяха оцапани с мастило и Мара предположи, че пратеникът го е открил в писарското крило, от другата страна на къщата.
— Милорд има нужда от съветите ти по множество търговски въпроси, Джикан — каза тя. — Отиди при него, след като се изкъпе и вечеря.
Хадонрата стисна оцапания си юмрук, почти неспособен да прикрие недоволството си, че ще трябва да се занимава с мудния Бунтокапи.
— Да, господарке.
Мара го изгледа с кисела насмешка.
— Милорд е нов в търговските въпроси, Джикан. Може би ще е най-добре да му обясняваш всичко бавно и максимално подробно.
Изражението на Джикан не се промени, но очите му сякаш светнаха.
— Да, господарке.
Мара му отвърна с прикрита усмивка.
— Бави се, колкото искаш. Сигурна съм, че ще намериш достатъчно теми за цялата вечер, та дори и за нощта.
— Разбира се, господарке. — Джикан започна да се ентусиазира. — Ще наредя да не ме безпокоят, докато лорд Бунтокапи се нуждае от моята помощ.
Хадонрата винаги проявяваше бърза мисъл. Мара ценеше уменията му, макар и да не го показваше.
— Добре, Джикан. Щом милорд се интересува от домашните дела, вземи всички документи, които решиш, че трябва да изучи.
— Да, господарке — отговори Джикан с едва прикрито удоволствие.
— Това е всичко. — Мара го освободи с жест и се замисли. Имаше още неща, които трябваше да сведе до вниманието на съпруга си. Все пак се притесняваше. Беше избрала гибелен път. Никой закон или човек нямаше да я спаси, ако стъпеше накриво.
Мара примигна, когато чу как огромната ръка на Бунтокапи удари някого. Поредният роб щеше да се разхожда дни наред с подута буза или насинено око. Тя се приготви за неизбежния сблъсък и не се изненада, когато Бунто нахълта при нея: дори когато не беше ядосан, той рядко прибягваше до учтивостите, каквито официално изискваше рангът им.
— Мара — започна той, едва сдържаше гнева си.
Мара го прокле наум, защото бойните му сандали драскаха пода за втори път тази седмица. За щастие робите, които трябваше да го оправят после, нямаха право на оплаквания.
Бунтокапи спря, потен под тежката си броня.