— Вече от дни се занимавам с тези неща, които според Джикан трябва да надзиравам лично! За пръв път от седмица излязох да потренирам с войската и като се връщам, намирам още от… тези! — Запокити тежкия сноп документи на пода. — Писна ми! Кой се занимаваше с това преди да дойда тук?
Мара сведе скромно очи.
— Аз, съпруже.
Гневът на Бунтокапи премина в изумление.
— Ти ли?
— Преди да поискам да се оженим, бях Управляваща лейди. — Каза го така, сякаш не беше от голямо значение. — Управлението на имението беше мое задължение, както е сега твое.
— Уф! — Раздразнението му беше очевидно. — Трябва ли да се занимавам с всяка дребна подробност? — Смъкна шлема си и й подвикна да му помогне. Един слуга застана на прага. — Донеси ми роба — нареди Бунтокапи. — Няма да стоя с тази броня и миг повече. Мара, помогни ми.
Мара се надигна тромаво и застана до съпруга си, който стоеше с разперени ръце. Тя разкопча коланите на нагръдника и задната броня, като се стараеше да го докосва колкото се може по-малко, защото беше мръсен.
— Ако искаш, можеш да предоставиш част от тези права на Джикан. Той е напълно способен да се грижи за ежедневните дейности в имението. Може да се допитва до мен, ако теб те няма.
Бунтокапи смъкна лакираните доспехи и въздъхна облекчено.
— Не. Искам да се грижиш за нашия син.
— Или дъщеря — отвърна Мара, ядосана, че съпругата можеше да служи за оръженосец, но не и да се занимава със сметките. Коленичи и започна да маха кожените наколенници от косматите му крака.
— Ба, момче ще е. Ако не е, ще трябва да пробваме пак, а? — И се надвеси над нея.
Мара не показа отвращението си и развърза сандалите, които бяха толкова мръсни, колкото и краката му.
— Както пожелае милорд.
Бунтокапи махна късата си роба, остана само по превръзка и се почеса по чатала.
— Все пак ще позволя на Джикан да се занимава с търговските въпроси, за които е отговарял след смъртта на баща ти. — Слугата донесе чиста роба и лорд Акома бързо се облече, без да нарежда да приготвят банята. — Хадонрата е компетентен. А за важните решения може да идва при мен. Мисля да прекарам малко време в Сулан-Ку. Няколко приятели са…
Спря объркан, защото Мара внезапно се присви. От сутринта имаше леки контракции, но тази беше силна и лицето й пребледня. Най-сетне времето беше дошло.
— Бунто!
Обичайно сприхавият й мъж внезапно се зарадва, но и се притесни.
— Време ли е?
— Така мисля. — Тя се усмихна успокояващо. — Извикай акушерката.
Бунтокапи стискаше отчаяно ръката на жена си, загрижен за пръв път през живота си. Акушерката дотърча, последвана почти мигновено от Накоя. Двете го изгониха с устрем, на който никой съпруг в империята не би устоял. Бунтокапи се изнесе като бито куче, като поглеждаше през рамо.
През следващия час крачеше в кабинета и чакаше синът му да се роди. След втория час изпрати слугите за вино и нещо за ядене. Вечерта премина в нощ, а още нямаше вести от родилната стая. Бунто беше нетърпелив и не беше свикнал да чака, затова продължи да пие. След вечеря поиска музиканти, но тяхното свирене не успя да успокои нервите му и вместо това той поръча да затоплят банята, която бе пренебрегнал следобед.
В рядък момент на уважение реши да не си взима момиче. Някак не беше подходящо да се забавлява в кревата, докато жена му ражда наследника му. Но един мъж не може да стои и да чака просто така. Бунтокапи изръмжа, да му донесе голяма кана бренди от акамел. От това нямаше да се откаже — и не се отказа дори когато слугите напълниха ваната с гореща вода и застанаха отстрани с кърпи и сапун. Бунто махна робата и потупа наедряващото си шкембе. Изръмжа, че трябва да се упражнява повече с меч и лък, за да поддържа форма, и се пъхна във водата. По-слабите мъже биха се намръщили, но той направо седна. Взе чашата с бренди от ръцете на слугата и я пресуши на един дъх.
Прислужниците го миеха много внимателно. Никой не искаше да си навлече бой, ако пръски от водата попаднат в чашата с бренди.
Бунто се отпусна във ваната и започна да си тананика, докато го сапунисваха. Скоро топлината и приятният масаж, който отпускаше мускулите му, започнаха да го приспиват.
Внезапно се разнесе писък. Бунто се изправи светкавично, преобърна чашата с бренди и опръска слугите със сапунена вода. Посегна с разтуптяно сърце за оръжието си: очакваше прислугата да се разбяга и да нахлуят бронирани мъже. Но всичко беше тихо. Лордът погледна музикантите, които очакваха заповедта му, но преди да отвори уста, тишината се разцепи от нов писък.