Тогава се сети. Мара раждаше сина му. Разнесе се нов вик и болката в него не беше като нищо, което бе чувал през живота си. Ранените викаха силно и пищяха, или пък стенеха жално. Но този писък… сякаш отразяваше агонията да те измъчва самият Червен бог.
Бунтокапи се огледа за брендито си. На лицето му се изписа гняв, когато видя, че чашата я няма. Един слуга я вдигна светкавично от пода, напълни я и я подаде на господаря си. Бунтокапи я изпи на един дъх и заповяда:
— Виж дали всичко е наред с жена ми.
Слугата изтича, а Бунто нареди да донесат още бренди. Страдалческите писъци на Мара изпълваха нощта. Слугата се върна бързо.
— Господарю, Накоя каза, че раждането е тежко.
Бунтокапи кимна и отпи отново; усещаше как в корема му се надига топлина. Нов писък, последван от тихо ридание. Лорд Акома се ядоса и подвикна на музикантите:
— Свирете нещо весело и по-силно.
Те подхванаха маршова мелодия. Бунтокапи продължи да пие. Дразнеше се, че писъците на Мара се чуват въпреки музиката, така че хвърли чашата и поиска направо каната.
Главата му започна да се замайва. Писъците го връхлитаха като врагове, които не можеше да блокира с щита.
Пи, докато сетивата му се притъпиха. Погледът му се замъгли и той се отпусна с глупава усмивка. Водата започна да изстива, но господарят не показваше признаци, че ще излезе, и притеснените слуги побързаха да стоплят още.
Донесоха му още бренди и скоро Бунтокапи, лорд на Акома, не чуваше музиката, камо ли далечните писъци на съпругата си.
Зората започна да посребрява стените. Накоя отвори вратата и надникна, изтощена от безсънната нощ. Бунтокапи лежеше в изстиналата вода и хъркаше с отворена уста. Празната кана от бренди бе паднала до отпусната му ръка. Музикантите спяха до инструментите си, прислужниците стояха като изморени войници, намачканите кърпи висяха от ръцете им. Накоя затвори вратата и на сбръчканото й лице се изписа отвращение. Беше благодарна, че лорд Сезу не е жив, за да види как наследникът на титлата, Бунтокапи, лорд на Акома, спи в такова състояние, докато съпругата му се бе мъчила часове наред, за да роди здраво момченце.
9.
Клопка
Разнесе се крясък.
— Мара!
Гневът на Бунтокапи прегази сутрешната тишина като нападащ бик нийдра. Мара се намръщи и инстинктивно погледна към люлката до себе си. Малкият Аяки спеше, необезпокояван от крясъците на баща си. Очите му бяха затворени, пухкавите ръчички стискаха завивките. След два месеца с крясъците на Бунтокапи детето можеше да спи и в гръмотевична буря. Мара въздъхна. Аяки приличаше на баща си. Едро тяло и голяма глава, от която й се искаше да умре по време на раждането. Тежкото раждане я беше изцедило по начин, който не смяташе за възможен. Беше само на осемнайсет, а се чувстваше като старица — непрекъснато уморена.
Първият поглед към сина й я беше натъжил. Надяваше се на стройно красиво бебе, каквото несъмнено се беше родил брат й Лано. Вместо това Бунтокапи я бе дарил с яко червенобузесто зверче със сбръчкано като на старец лице. Още с първия си дъх нададе вик, който можеше да съперничи на бащиния му, а и се мръщеше по същия начин. Въпреки това, докато го гледаше как спи, Мара не можеше да изпитва нищо друго, освен любов. „Той е и мой син. Кръвта на дядо му тече във вените му“. Качествата, които бе наследил от Акома, щяха да бъдат засилени, а тези от Анасати — отучени бързо. Нямаше да стане като баща си.
— Мара! — Викът на Бунтокапи прозвуча от съвсем близо и вратата на детската се отвори. — Ето те, жено. Търся те из цялата къща. — Беше се намръщил като буреносен облак.
Мара се поклони смирено, доволна, че може да зареже бродерията.
— Тук съм, при сина ни, съпруже.
Лицето на Бунтокапи омекна. Той отиде до люлката и погледна бебето, което се беше събудило от шумното му влизане. Мара за миг се уплаши, че ще го почеше, както правеше с любимите си хрътки. Вместо това месестите ръце на Бунто нежно оправиха изританата от малките крачета завивка. Жестът накара Мара да изпита моментна симпатия към съпруга си, но тя бързо прогони това чувство. Въпреки че носеше мантията на Акома, Бунтокапи беше син на Анасати, семейство, което отстъпваше само на Минванаби по враждебност към нейното. Мара беше убедена в това. И скоро щеше да дойде време за промяна.