— Какво има, съпруже? — попита тя.
— Трябва да отида до Сулан-Ку… по работа. — Бунтокапи се дръпна от люлката с фалшива липса на ентусиазъм. — Няма да се върна тази вечер, а може би и утре.
Мара се поклони примирено; забеляза нетърпението в походката на съпруга си, докато той излизаше. Нямаше нужда от доказателства, за да знае, че съпругът й не отива в града по работа. През последните два месеца интересът му към дейностите на дома бяха западнали и почти граничеха с пренебрегване.
Джикан бе поел управлението на ресурсите на Акома и държеше господарката си добре осведомена. Бунтокапи обаче все още се месеше в работата на Кейоке и променяше заповедите му. Мара нямаше почти никакво влияние дори по най-дребните въпроси и засега не можеше да направи нищо.
Изгледа бродерията с неприязън, доволна, че в отсъствието на Бунтокапи няма да й се налага да играе роля. Трябваше й все повече време, за да съставя планове за бъдещето. Подозрителният характер на мъжа й донякъде й беше от полза. Бунтокапи знаеше, че нейният талант в търговията е доста по-голям от неговия, и гледаше всячески да се подсигури, че тя няма да поеме управлението. Така и не бе разбрал колко добре се бе справила Мара с гарнизона, преди той да се появи в живота й. По тази причина въобще не се сещаше да попита за някои от странностите в имението. Например защо Папевайо носи черна лента. Въпреки че се интересуваше от военно дело, Бунто не си бе направил труда да опознае мъжете. Иначе можеше да открие, че мнозина носещи зелено преди са били сиви воини. На него определено му липсваше въображение да приеме подобно заобикаляне на традициите. Мара се сепна. Трябваше да внимава дори с мислите си. Мъжът й твърде често демонстрираше, че не е прост войник.
Но пък нямаше никакъв такт. Тя чу шумния му смях, докато подбираше войници за ескорт, и се зачуди какво ли е продиктувало неловкия опит за извинение. Скуката го караше да тръгне в горещината на деня, за да се къпе с останалите бойци в града. Може би малко борби и комар… или пък да разпусне с някоя жена от Тръстиковия живот.
Бунтокапи се бе върнал в леглото й скоро след раждането. Но Акома вече имаше наследник и Мара нямаше причина да се прави на послушна съпруга. Присъствието му я отвращаваше и тя лежеше неподвижно, без да споделя страстта му. Първата вечер той не забеляза това, но на втората се ядоса.
На третата вечер започна да се оплаква от липсата й на ентусиазъм, а на четвъртата я наби и си легна с една от прислужниците. Мара продължи да посреща похотта му безизразно и накрая той започна да я пренебрегва.
Но сега Бунтокапи отиваше в града за трети път през последните десет дни и тя бе заинтригувана за причината, така че щом ескортът на съпруга й тръгна към Имперския път, нареди да извикат Накоя.
— Какво желае господарката? — попита старата дойка.
— Защо лорд Бунто навестява града толкова често напоследък? — попита Мара. — Какви са клюките от слугите?
Накоя погледна многозначително към Миса, която чакаше на вратата, и Мара се сети, че прислугата не бива да чува отговора на дойката, и я отпрати за обедните ястия. Щом момичето се махна, Накоя въздъхна и каза:
— Съпругът ти е наел покои в града и се среща с друга жена.
— Това е добре. Трябва да го окуражим да стои там колкото се може повече.
— Дъще на сърцето ми, знам, че някои неща са безвъзвратно отминали, но все пак съм единствената майка, която си познавала. Няма ли да ми кажеш какво си намислила?
Мара беше на крачка от това да й каже. Но планът да си възвърне контрол над дома граничеше с измяна към лорда. Накоя вече се бе досетила за идеята й да премахне Бунтокапи, но планът беше твърде рискован, за да го споделя.
— Няма нищо за казване, стара майко — отвърна твърдо Мара.
Дойката се поколеба, след което се поклони и излезе, като я остави да си гледа бебето. Но мислите на Мара бяха твърде далече от Аяки. Това, че Бунто си имаше жена в града, можеше да е точно възможността, от която се нуждаеше. Помоли се на боговете и започна да обмисля това ново развитие, но ревът на Аяки я стресна. Мара вдигна бебето и се намръщи, когато то лакомо захапа зърното й.
— Ау! Несъмнено си син на баща си. — Бебето се укроти, щом започна да суче, а скоро се появи и Миса с поднос. Мара хапна без особен апетит; в ума й се въртеше план, по-рискован и от най-смелите предположения на Накоя. Залозите бяха големи. Една грешка и щеше да загуби всеки шанс да си върне титлата на Управляваща лейди. А ако се провалеше, свещената чест на предците й щеше да бъде посрамена завинаги.