Мара наля чоча и Гиджан, син на лорд Децу от Камайота, кимна учтиво. Жестът му скриваше дразнещото го нетърпение, но дори това не можеше да навреди на гостоприемството на младата съпруга. Тя го настани на най-удобните възглавници, поднесе му освежаващи напитки и изпрати незабавна вест на съпруга си, че старият му приятел е пристигнал неочаквано и иска да се видят.
Гиджан се отпусна назад и загледа пръстените по ръцете си. Ноктите му бяха изчистени до блясък и бижутата бяха твърде претенциозни, но останалите дрехи показваха сдържаност.
— И къде е лорд Бунтокапи?
— Предполагам, че е в града по някакви търговски въпроси. — Мара не демонстрираше характерната за младите съпруги изнервеност при отсъствието на мъжете им. Знаеше, че гостът на Бунтокапи я изучава внимателно, и махна безгрижно с ръка.
— Трябва да призная, че не разбирам от тези работи, Гиджан, но напоследък милорд прекарва твърде много време извън къщи.
Гиджан присви очи. Явно любуването на нефритените пръстени си беше очевидна постановка. Мара отпи от чочата, сигурна, че гостът е дошъл да шпионира за Анасати. Несъмнено лорд Текума искаше информация как се справя третият му син като лорд Акома. Беше изпратил красив агент, надявайки се, че контрастът с Бунтокапи ще развърже езика на младата съпруга. Младият благородник изчака малко и попита:
— Нима Бунто загърбва задълженията си?
— О, не, Гиджан. — Мара реши да не дава повече поводи на свекър си да души из работите на Акома. — Лорд Бунтокапи даже е твърде съсредоточен върху подробностите. Прекарва часове на писалището си.
Маската на лорд Гиджан се пропука от изумление.
— Бунто? — Усети се, че може да е издал мнението си за новия лорд на Акома, и побърза да добави: — Разбира се. Бунто винаги е бил много настоятелен.
Мара потисна усмивката си. Двамата лъжеха най-нагло и го знаеха, но гостът не можеше да повдигне въпроса, защото щеше да засегне сериозно честта на домакина.
След като спряха да говорят за управлението на Бунтокапи, изкараха утрото в учтив разговор. Мара поръча хляб от тиза и риба и това спря разпита на Гиджан. Малко след това пратеникът се върна. Беше само по препаска и беше останал без дъх, но се просна на колене пред Мара.
— Господарке, нося вест от лорд Акома.
— Какво нарежда съпругът ми? — попита Мара.
— Лорд Бунтокапи се извинява, че отсъства и не може да посрещне скъпия си приятел Гиджан от Камайота. Не може да се върне в имението и предпочита господарят Гиджан да се присъедини към него в града.
Гиджан кимна на изтощеното момче.
— Кажи на слугите ми да приготвят носилката. — След това се усмихна на Мара. — Ако милейди няма възражения?
Мара отвърна на усмивката, сякаш наглостта му да нарежда на роба и беше нещо съвсем нормално: все пак тя бе само проста съпруга. А колко по-различно беше, когато бе Управляваща лейди. Но скоро нещата щяха да се променят — тя се закле в това докато заповядваше на слугините да вдигнат подноса с храната. След това изпрати Гиджан до вратата с възможно най-голяма грация и учтивост.
Освободи куриера докато чакаше ескорта да се събере и се помъчи да се успокои. Боеше се, че Бунтокапи може да се върне. Пътуването до града отнемаше около два часа пеша, но тичащ куриер можеше да отиде и да се върне за половината време. С носилка Гиджан нямаше да стигне там преди залез-слънце. Несъмнено той също обичаше комара, така че Бунтокапи едва ли щеше да реши да се връщат по нощите. Заровете и картите щяха да ги задържат в града, което си беше направо благословия. Мара ценеше много тези отсъствия, но не смееше да се радва твърде много на свободата си, защото нетърпението можеше да доведе до провал.
Гиджан се поклони официално.
— Ще поздравя съпруга ти за гостоприемството, лейди Мара. — Усмихна се чаровно и Мара разбра, че този младеж се чуди дали тя не е поредната зарязана жена, готова за извънбрачна връзка.
Изпрати го максимално официално. Нямаше време да отбива романтичните атаки на млади благородници. Това, което бе видяла от Бунто в правенето на любов, я бе убедило, че няма голяма нужда от мъжете. Ако някога й се приискаше любовник, той нямаше да има нищо общо с този суетен глупав младеж, който отиваше да се присъедини към Бунто в поредната нощ, изпълнена с комар, пиене и проститутки. Докато гледаше как носилката се отдалечава, чу откъм детската силен рев.