— Мъже — промърмори тя и отиде да се погрижи за сина си. Момчето имаше нужда от преобуване. Мара го остави на Накоя, която въпреки възрастта си не бе загубила умението си да се занимава с деца. Старицата започна да си играе с пръстчетата на детето, а Мара се зачуди каква ли ще е реакцията на Бунтокапи от посещението на Гиджан.
Явно беше предвидила добре. На следващия ден Бунтокапи се появи по екипа си за борба, все още лъщящ от пот и мазнина, и почеса космите по гърдите си.
— Жено, когато дойде някой и съм в града, не се хаби да пращаш куриери. Направо казвай на гостите да идват в градската ми къща.
Мара подрусна Аяки и вдигна вежди.
— Градска къща?
Бунтокапи отговори през радостните крясъци на детето, сякаш ставаше дума за нещо дребно.
— Наех къща в Сулан-Ку. — Не каза защо, но Мара знаеше, че го е направил, за да се среща с любовницата си, някоя си Теани. Доколкото си спомняше, лорд Сезу никога не беше наемал градска къща. Тази практика беше обичайна за лордовете на по-отдалечените имения, но баща й винаги се връщаше у дома независимо до колко късно стоеше в града по работа или за удоволствия. Бунтокапи обаче беше само с две години по-голям от нея и нямаше спокойния й характер.
Докато тя бе стояла до брат си и бе слушала управленските уроци, Бунто бе захвърлен да се муси сам или да прекарва времето си в компанията на груби войници. Нейната студенина не го дразнеше, а го окуражаваше да се върне към старите си навици и забавления. Все пак Мара не го беше избрала за съпруг, защото искаше някой силен и трезвомислещ като баща й. Плановете й изискваха да окуражава неговия егоистичен и раздразнителен характер, макар че това бе наистина много опасно.
Аяки загука и посегна към мънистата на гердана й. Мара хвана ръчичката му и се направи на незаинтересована от пороците на мъжа си.
— Както каже милорд.
Бунтокапи я възнагради с една от редките си усмивки, а Мара се замисли за любовницата Теани. Каква ли жена беше завъртяла главата на грубоватия й съпруг? Доволната физиономия на Бунто се стопи при появата на Джикан, който носеше поредните свитъци.
— Милорд, връщате се тъкмо навреме, слава на боговете. Има някои въпроси относно по-далечните владения, които се нуждаят от незабавно одобрение.
— Въпроси ли? — изсумтя Бунто. — Трябва да се върна в града още тази вечер. — И тръгна без да се сбогува, но жена му не реагира. Очите й бяха вперени в зачервеното лице на сина й, който се опитваше да налапа едно кехлибарено топче.
— Лакомията може да те убие — предупреди го тя. Само боговете можеха да преценят дали го казва на детето, или на мъжа си. Тя спаси бижуто си и се усмихна. Любовницата Теани, беше внесла допълнителен нюанс в плановете, които бе започнала да крои още след присъединяването на сивите воини. Беше време да даде урок на Бунтокапи как наистина трябва да се управлява родът Акома.
В прохладната детска стая Мара извади навосъчената плоча, по която чертаеше и пишеше от месец. Никой нямаше да й пречи. Накоя се занимаваше навън с Аяки, а робинята, която сменяше завивките в креватчето, не можеше да чете.
Всеки ден, когато Бунтокапи беше в градската къща, тя му пращаше Джикан или друг слуга с документи за подпис. От десетките им доклади бе стигнала до извода, че съпругът й има твърд режим. В Сулан-Ку Бунтокапи ставаше късно, но никога по-късно от три часа след изгрев-слънце. След това отиваше на обществената тренировъчна арена, където се упражняваха наемниците и войниците на пребиваващите в града лордове. Бунтокапи предпочиташе борбата и стрелбата с лък пред мечовете, но упражняваше и трите с упорство, което бе изненадало дори Гиджан. Техниката му с меча се подобряваше значително, но той предпочиташе компанията на обикновените войници пред тази на по-рядко появяващите се лордове. По обед се окъпваше и почиваше в къщата, като отделяше по два часа на задачите, изпратени от имението. Любовницата му Теани спеше поне до обяд и всяко желание за работа на Бунтокапи се изпаряваше, щом тя се надигнеше. Дори най-старите роби хвалеха красотата й. Тя примамваше лорда в леглото, докато не станеше време за вечеря. След това двойката отиваше да гледа комедии, да слуша пътуващи музиканти по кръчмите или да се забавлява в многобройните игрални къщи, макар че Теани не разполагаше със средства, освен подаръците. Но пък окуражаваше любовника си да залага и според докладите очите й светели още по-ярко, когато лордът загубел. Мара се намръщи. Много слуги бяха пострадали, за да събере тази информация. Последният куриер, носещ документ, беше жестоко пребит, но в този случай животът на един роб не беше от значение. Много по-лоши неща можеха да се случат, ако човекът, за когото се бе омъжила, продължеше да носи лордската мантия.