В коридора се разнесе гневният рев на Аяки и гълченето на Накоя. Ако детето се беше подмокрило, в детската щеше да се разрази малка буря: Аяки се съпротивляваше като млад харулт, когато се опитваха да го преобуят. Мара въздъхна, скри плочата под старата карта и продължи да разучава Империята. Границите на именията бяха малко променени, защото картата бе от детството й. Но боите все още бяха ярки и показваха владенията на основните лордове. Бунтокапи мразеше всичко, свързано с хартия и думи, и нямаше да забележи отсъствието й от кабинета си — той ползваше картите единствено за да търси кои земи са разрешени за ловуване.
Докато писъците на Аяки се приближаваха, Мара забеляза нещо интересно. Лорд Залтека, дребен съсед с добре развита търговия с керамика, използваше парче земя между своето имение и Имперския път, земя собственост на лорд Кано, който живееше в далечния източен град Онтосет. Мара реши, че това е доста забавно. Това знание можеше да се окаже полезно, ако и други фамилии заграбваха земя по подобен начин. Щеше да попита Аракаси, когато се върнеше. Тази мисъл я сепна. Оставаше само седмица, преди да отпразнува първата си годишнина с Бунтокапи. Шпионинът можеше да се върне всеки момент.
Осъзнаването дойде в мига, в който Накоя внесе пищящия Аяки.
— Синът ти ще свърши чудесна работа като гули — каза дойката: имаше предвид косматите същества от приказките, които плашеха жертвите си до смърт с писъци.
Мара само кимна. Накоя се зачуди на глас дали господарката й не е оглушала и повика робинята, която сменяше завивките, да й помогне с наследника на Акома. Аяки крещеше с почервеняло лице и направо им пукаше тъпанчетата. Накрая Мара се надигна, наведе се и раздруса мънистата на огърлицата си, за да разсее бебето. Писъците на детето преминаха в смях.
Мара мислеше за друго. Трябваше да попречи на Аракаси да мине под контрола на Бунтокапи. Той само щеше да пропилее шпионската мрежа, или още по-лошо, да я предостави на баща си, което щеше да даде опасна мощ в ръцете на Анасати. Трябваше да бърза. Трябваше да се подготви за връщането на Аракаси незабавно, за да задържи лоялността му за себе си.
Пресметна графика на Бунтокапи и се обърна рязко към слугинята, която се бе навела над ритащите крачета на сина й.
— Извикай Джикан.
Накоя вдигна вежди и попита стреснато:
— В детската ли?
Но господарката й не обърна внимание на тази дързост.
— Въпросът е неотложен. — Мара освободи робинята и започна да бърше дупето на детето с влажна кърпа.
Джикан се появи, като се мъчеше да скрие объркването си.
— Има ли някакви документи, които трябва да бъдат одобрени от съпруга ми? — попита Мара.
— Господарке, винаги има документи, които господарят трябва да види — отвърна Джикан, едва сдържайки неприязънта си към лорд Акома, и се поклони, засрамен, че думите му са толкова близо до обидата и намекват, че Бунтокапи пренебрегва задълженията си. Мара разбираше неудобството му и докато повдигаше Аяки на ръце, каза с тон като сладка захарна тръстика:
— Значи мисля, че ще е подходящо да изпратим писар до града в три следобед.
Джикан потисна нарастващото си любопитство.
— Щом смяташ, че ще е подходящо, господарке, ще бъде изпълнено.
Мара го освободи, обърна се към Накоя и отсече:
— Ти си глухата, майко на сърцето ми. — И добави: — В детската никога не са били обсъждани управленски въпроси.
Дойката се поклони почтително. Досещаше се отчасти за намеренията на господарката си, но пълният обхват на плановете щеше да я ужаси неизмеримо. Както ужасяваше и Мара.
Бунтокапи надигна глава от смачканите, влажни от пот възглавници. Стените бяха затворени, но дори декорациите, боядисани в кафяво, червено и охра, не можеха да скрият слънцето в градината. Златистият проблясък очертаваше омачканите чаршафи и пищните форми на спящата му любовница. Лорд Акома изгледа закръгленото дълго бедро и устните му се разкривиха в усмивка. Ето това е жена. Като беше гола, направа му спираше дъха, за разлика от кльощавата Мара. В началото бе изпитвал страст към съпругата си. Но след като пробва с Теани, разбра, че чувствата му към Мара са били плод на желанието да властва над дъщерята на велико семейство и да затвърди дотогавашния си скромен опит с жените. След раждането на сина им се опитваше да изпълнява съпружеските задължения, но Мара лежеше като труп. Кой мъж ще остане привлечен от жена, която не предлага никакво предизвикателство?