Странните интелектуални страсти на Мара, любовта й към поезията и интересът й към кошера на чо-джа му докарваха истинско главоболие. С любовницата му беше друго нещо. Той огледа одобрително дългите крака на Теани. Тялото й беше скрито от завивките, но дългата червено-златиста коса, истинска рядкост в Империята, се спускаше по раменете й като изящен порцелан. Лицето й беше извърнато, но той си представяше цялата му перфектност: сочните устни, които го докарваха до полуда; правият нос; високите скули; очите с цвят на кехлибар, които предизвикваха завистливи погледи у всички мъже, щом двамата се появяха прегърнати. Привлекателността й му даваше сила и той се възбуждаше дори само като я гледаше как спи спокойно. Похотливо пъхна ръка под чаршафите, за да намери твърдата й гръд.
Точно в този момент някой почука на вратата.
Пръстите на Бунтокапи се свиха в юмрук.
— Кой е? — Яростният му крясък стресна Теани, тя седна, отметна коса и слънцето освети голите й гърди.
Бунтокапи облиза устни.
Зад стената се разнесе приглушеният глас на слугата:
— Господарю, пратеник от хадонрата носи документи.
Бунтокапи се замисли да стане, но Теани се надигна на лакът и зърната й се изпречиха пред очите му. Напрежението в слабините му се усили. Движението му премина в претъркулване и той положи глава между тези две подканящи възглавници от плът. Чаршафите паднаха настрани. Той прокара пръсти по корема на Теани и тя се изкикоти. Това го накара да вземе окончателно решение.
— Кажи му да дойде утре! — извика той и се отдаде на похотта.
Слугата от другата страна на вратата се поколеба.
— Господарю, нареждате му така вече от три дни.
Теани се изви под ръцете му, зашепна нещо и го гризна по ухото.
— Кажи му да дойде на сутринта! — изкрещя Бунтокапи. След това се сети, че трябва да се бори с Ударния водач на Тускалора. — Не, кажи му да дойде по обед и да донесе документите тогава. Сега ме остави!
Изчака раздразнено, докато не чу слугата да се отдалечава. Въздъхна — омръзнали му бяха тези отговорности — и реши, че трябва да се отдаде на удоволствието, защото иначе работата ще го премаже.
В късната утрин на следващия ден Бунтокапи се разхождаше доволно из Сулан-Ку. Беше победил лесно Водача на Тускалора и същевременно бе спечелил солидна сума. Трийсет центурии не бяха от такова значение за лорд Акома, но бе приятно да разнасяш подобна сума в кесията си. Той остави оживените улици и зави към къщата си, придружаван от двама млади воини на Акома, които споделяха страстта му към борбата.
Щом стигнаха, настроението му помръкна незабавно. На стъпалата стоеше хадонрата, а двама слуги до него държаха кожени дисаги, натъпкани с документи.
Бунтокапи спря и попита сърдито:
— Какво пък сега, Джикан?
Дребният хадонра се поклони угоднически, което винаги го дразнеше.
— Наредили сте на куриера ми да дойде по обед, милорд. Имах работа в града, та реших да ви донеса документите лично.
Бунтокапи пое дъх през зъби и със закъснение си спомни за заповедта, която бе дал, докато се забавляваше с Теани. Намръщи се на досадния управител и махна на слугите с документите.
— Добре, вкарайте ги вътре.
Скоро писалището, два подноса за храна и почти целият под бяха покрити с документи. Бунтокапи се трудеше, страница след страница, докато очите не го заболяха от взиране в дребните цифри и безкрайните инвентарни списъци. Възглавниците бяха смачкали под задника му, а краката му се бяха схванали, Бунтокапи вдигна раздразнено глава и видя, че слънцето е чак в другия край на градината. Денят отиваше към края си.
Неуморният Джикан му подаде нов документ.
— Какво е това?
— Ето го написано, милорд. — Джикан посочи заглавието на листа.
— Очаквания за тор от нийдра? — Бунтокапи размаха ядосано листа във въздуха. — В името на всички богове, що за глупост е това!?
Джикан не реагира на гневния изблик на лорда.
— Не са глупости, господарю. Всеки сезон трябва да изчислим колко тона изпражнения ще има. Дали ще стигне за наторяване на тизата, или ще трябва да купуваме. Ако е повече от нужното, продаваме на другите земеделци.