Бунтокапи се почеса по главата. В този момент вратата към спалнята се отвори. Теани застана на прага, загърната в роба, украсена с алени птици. Зърната на гърдите й прозираха, косата й се спускаше чувствено по преднамерено оставеното голо рамо.
— Бунто, колко ще се бавиш? Да се обличам ли за театър?
Открито съблазнителната й усмивка накара Джикан да се изчерви. Теани му прати въздушна целувка, пълна със сарказъм, и това изпълни Бунтокапи с ревност и гняв.
— Стига! — изкрещя той на хадонрата. — Вземи списъка с говната на нийдра, и този за кожите, повредени от влага, и изчисленията за поправката на акведукта до горните ливади, и доклада за щетите от пожара в склада в Янкора и ги дай всичките на жена ми. Повече няма да идваш, освен ако не те повикам. Ясно ли е?
Изчервяването на Джикан премина в треперещо пребледняване.
— Да, господарю, но…
— Няма но! — Бунтокапи разсече въздуха с ръка. — Ще обсъждаш тези проблеми е жена ми. Когато поискам, ще ми предоставяш отчет какво сте свършили. Отсега нататък, ако някой слуга се появи с документ, който не съм изискал специално, ще му отсека главата още на прага! Ясно ли е?
Джикан притисна към гърдите си документа за торта и се поклони ниско.
— Да, господарю. Всички въпроси се отправят към лейди Акома и когато поискате, ви предоставям доклад. Слугите няма да ви носят документи, освен ако не поискате специално.
Бунтокапи примигна, сякаш не беше сигурен дали е имал предвид точно това. Теани използва объркването му и разтвори робата си, за да се разхлади. Отдолу не носеше нищо. Бунтокапи усети как кръвта се оттича към слабините му, махна нетърпеливо с ръка, освобождавайки Джикан, и тръгна към любовницата си.
Джикан събра разпилените документи с трескава бързина и излезе да предаде тежкия товар на слугите. Докато излизаше навън, където го очакваше ескорт от воини на Акома, го изпрати доволният смях на Бунтокапи.
Не беше сигурно кой от двамата е по-щастливият в момента.
В имението се установи сънлива лятна рутина. Слугините не се събуждаха насинени сутрин; подчинените на Кейоке вече не гледаха притеснено, а подсвирването на Джикан, когато се връщаше от пасищата, можеше да служи за точно измерване на времето. Мара знаеше, че това спокойствие е илюзия, породена от временното отсъствие на съпруга й, и гледаше да не се отпуска. Засега имаше късмет, но куртизанката Теани едва ли щеше да отвлича Бунтокапи безкрайно. Трябваше да предприеме и други стъпки, всяка по-опасна от предишната.
Аяки растеше с всеки ден и откакто бе започнал да сяда, се усмихваше повече. Подритваше с крачета, нетърпелив да проходи, и Мара се чудеше дали Накоя ще може да се справи с него, когато дойде време. Отбеляза си да намери някоя млада помощница на дойката, така че детето да не я уморява прекомерно.
Влезе в покоите си и замръзна на прага. В сенките стоеше неподвижен мъж, облечен в прашна парцалива туника на жрец от ордена на Сулармина, Щита на слабите. Нямаше представа как е избегнал патрулите на Кейоке и десетките слуги, за да се добере до покоите й. Отвори уста да извика…
Но жрецът каза с много познат глас:
— Здравейте, господарке. Не исках да те стресна. Да изляза ли?
— Аракаси! — Трескавото туптене на сърцето й се забави и тя се усмихна. — Остани, моля те, и добре дошъл. Появата ти ме изненада, както винаги. Боговете бяха ли благосклонни към начинанията ти?
Шпионинът се протегна, свали кърпата от главата си и се усмихна.
— Всичко е успешно, господарке. Цялата мрежа е задействана. Имам много информация за съпруга ти.
Мара примигна. Радостта й помръкна, а ръцете й се свиха в юмруци.
— За съпруга ми ли?
Аракаси отвърна внимателно:
— Да, господарке. По време на пътуванията си разбрах за сватбата и раждането на детето ви. Ще се закълна пред натамито на Акома, ако почетеш уговорката ни. След това трябва да разкрия всичко на моя лорд.
Мара бе очаквала подобно нещо. Въпреки внимателното планиране въпросът с лоялността на Аракаси предизвикваше дълбоко притеснение. Всичките й надежди можеха да се сринат. Ако съпругът й спреше да се държи като говедо нийдра по отношение на Играта на Съвета и видеше полза в тайните на множеството жадни за власт лордове, можеше да предостави талантите на шпионина на баща си. Тогава враговете й от Анасати щяха да станат твърде силни и никоя фамилия нямаше да може да им излезе насреща. Мара реши да се държи така, сякаш всичко е съвсем нормално. Въпреки че залозите бяха стряскащо високи.