— Кажете ми, господине, какво е произношението му: чилийско или мексиканско?
— Не бих могъл да определя. Пак ти повтарям, младежо, не мога да ти помогна — отвърна журналистът и се изправи, за да сложи край на разпита, който започваше да го притеснява.
Елайза се сбогува набързо, а той се загледа след нея, замислен и леко смутен, докато тя се отдалечаваше сред редакционната бъркотия. Този хлапак му изглеждаше познат, но откъде? Няколко минути по-късно, когато посетителят се бе скрил вече от погледа му, Фриймънт изведнъж си спомни заръката на капитан Джон Съмърс и образът на Елайза проряза като светкавица паметта му. На мига свърза името на бандита с Хоакин Андиета и разбра повода на това посещение. Сподави вика си и хукна към улицата, но от момичето нямаше и следа.
Най-важната работа на Дао Циен и на Елайза Съмърс започваше вечер. Под прикритието на мрака те се оправяха с телата на клетниците, които не бяха успели да спасят, а останалите отвеждаха до другия край на града при приятелите си квакерите. Едно по едно момичетата се измъкваха от ада, за да се хвърлят слепешком в премеждие, от което връщане назад нямаше. Трябваше да изоставят всякаква надежда за завръщане в Китай и за среща със семействата си, някои от тях нямаше дори да продумат повече на родния си език, нито да видят друго лице от своята раса, налагаше се да усвоят занаят и да се трудят здраво до края на дните си, но това щеше да бъде рай в сравнение с преживяното. Онези, които Дао успяваше да откупи, се приспособяваха по-лесно. Те бяха доплавали до тези брегове в сандъци, изтерзани от похотливото и нечовешко отношение на моряците, но въпреки всичко не бяха напълно съсипани и все още пазеха известни съпротивителни способности. Докато спасените в последния миг от гибел в „болницата“ нямаше да се отърват никога от страха — той щеше да ги разяжда отвътре, като болест на кръвта, до последния им дъх. Дао Циен очакваше, че след време ще започнат да се усмихват поне понякога. Когато несретниците възвърнеха силите си и осъзнаеха, че оттук нататък няма да бъдат принуждавани да се подчиняват на мъжете по задължение, но че ще трябва вечно да се крият, Дао и Елайза ги отвеждаха в дома на приятелите си аболиционисти от underground railroad — така се наричаше тайната организация за подпомагане на избягали роби, чиито членове бяха ковачът Джеймс Мортън и братята му. Те посрещаха бегълците от щатите, където робството все още не беше забранено, и им помагаха да се установят в Калифорния. В случая обаче следваше да действат в обратна посока — да изведат китайките от Калифорния и да ги откарат далеч от търговците на плът и престъпните шайки, да им осигурят подслон и възможност за препитание. Квакерите поемаха риска с религиозен плам — за тях момичетата бяха невинни жертви на човешката злина, изпитание, пред което сам Бог ги изправяше. Безкрайно радушният прием често караше китайките да настръхват и да застават ужасени нащрек — те не бяха свикнали да получават обич, — ала добрите люде с много търпение успяваха полека-лека да сломят съпротивата им. Квакерите ги караха да заучат най-необходимите изрази на английски, запознаваха ги накратко с американските нрави, показваха им на картата къде точно се намират и се стремяха да ги въведат в някой занаят, докато чакат Бабалу Лошия да ги отведе.
Великанът най-сетне бе открил отличен начин да разгърне заложбите си на неуморен пътешественик, страстен любител на приключенията и неповторим майстор в умението да не заспива по цели нощи. Щом го зърнеха, sing song girs побягваха настръхнали и покровителите им трябваше дълго да ги увещават, за да ги успокоят. Бабалу беше запомнил кратка китайска песничка и два-три фокуса и ги използваше, за да смае момичетата и да смекчи уплахата от първата им среща, но за нищо на света не се отказваше от вълчите кожи, бръснатия череп, пиратските халки и страховитото си въоръжение. Той оставаше няколко дни, докато убеди поверениците си, че не е демон и не възнамерява да ги изяде, след което ги повеждаше в нощта. Разстоянията бяха изчислени така, че да пристигат в следващото убежище призори и да почиват през деня. Придвижваха се на коне — каруцата би била безполезна, — тъй като в повечето случаи пътуваха направо през полето и избягваха пътищата. Великанът бе открил, че ако човек умее да се оправя с посоките, пътуването нощем е далеч по-безопасно, защото мечките, змиите, злосторниците и индианците също спят, както всички останали на този свят. Бабалу предаваше момичетата в сигурни ръце — при други членове на широката „Мрежа на свободата“. Накрая някои от китайките попадаха в орегонски стопанства, в канадски перачници или в мексикански работилници, други започваха работа като прислужници, имаше дори такива, които се омъжваха. Дао Циен и Елайза научаваха вестите чрез Джеймс Мортън — той следеше дирята на всеки спасен от организацията му беглец. Понякога те получаваха писмо отдалеч и намираха вътре лист със зле надраскано име, сухи цветенца или рисунка; тогава се поздравяваха взаимно с избавлението на още една sing song girl.