От време на време се налагаше Елайза да споделя спалнята за ден-два с току-що доведено момиче, но дори в тези случаи тя не разкриваше, че е жена — това знаеше единствено Дао. Нейната стая беше най-хубавата в цялата къща: просторно помещение, зад лекарския кабинет на приятеля й, с два прозореца към вътрешния двор, където двамата отглеждаха лековитите билки за кабинета и ароматните треви за кухнята. Често си мечтаеха за по-голям дом и истинска градина не само от практична гледна точка, а също така за радост и наслада на очите и на душата, градина с най-красивите китайски и чилийски растения, с беседка, където привечер да пият чая си, а сутрин да се любуват на възхитителните изгреви над залива. Дао Циен бе забелязал стремежа на Елайза да създаде уют, старанието, с което тя почистваше и подреждаше, упорството да поддържа винаги свежи малките букети цветя в стаите. Преди ме бе имал възможност да се радва на подобна изтънченост — бе израснал в нищета, в къщата на учителя по иглотерапия липсваше женска ръка, която да я направи приятна за живеене, а Лин бе толкова крехка, че не й оставаха сили за домакинската работа. За разлика от нея Елайза притежаваше инстинкта на птица да свива гнездо. Тя харчеше за дома им част от онова, което припечелваше в локала, където свиреше на пиано няколко вечери през седмицата, както и от продажбата на банички и сладкиши в Чилийския квартал. Така бе набавила пердета, покривка от дамаска, кухненски съдове, порцеланови чинии и чаши. Научена на добри маниери, Елайза превръщаше в ритуал единственото ядене, което споделяха дневно — поднасяше ястията изискано и поруменяваше от удоволствие при похвалите му. Домашните задължения се вършеха сами, като по чудо, сякаш великодушни духове почистваха кабинета нощем, подреждаха архива, влизаха скришом в стаята на Дао Циен, за да вземат дрехите за пране, да зашиват копчетата, да изчеткват костюмите и да сменят водата на розите върху масата.
— Не ме притеснявай с вниманието си, Елайза.
— Ти каза, че китайците очакват от жените да им прислужват.
— Така е в Китай, но аз никога не съм имал подобен късмет… Ще ме разглезиш.
— Точно за това става дума. Мис Роуз казваше, че за да покориш един мъж, трябва първо да го привикнеш към добър живот, а ако почне да се държи зле, да престанеш да го глезиш за наказание.
— Мис Роуз не си ли остана стара мома?
— По своя воля, не поради липса на възможности.
— Не смятам да се държа зле, но после как ще живея сам?
— Никога няма да живееш сам. Не си съвсем грозен и все ще се намери някоя жена с големи крака и лош характер, готова да се омъжи за теб — отговори Елайза, а Дао се разсмя очарован.
Той бе купил изящни мебели за нейната стая, единствената обзаведена с известен разкош. Когато се разхождаха заедно из квартала, Елайза често изразяваше възхищението си от традиционните китайски мебели, като обясняваше: „Те са изключително красиви, но са прекалено тежки. Би било грешка да се слагат по много“. Дао й подари легло и гардероб от тъмно резбовано дърво, после тя си избра маса, столове и бамбуков параван. Пред копринената кувертюра, каквато биха сложили в Китай, предпочете европейската от бял лен, с големи възглавници от същия материал към нея.
— Сигурен ли си, че искаш да направиш този разход, Дао?
— Мислиш за sing song girls…
— Да.
— Ти веднъж каза, че всичкото злато на Калифорния няма да стигне, за да ги купим до една. Не се тревожи, имаме достатъчно средства.
Елайза намираше хиляди находчиви начини да му се отплати: тактично се съобразяваше с мълчанието му и с часовете, в които той учеше, старателно помагаше в кабинета, проявяваше смелост при спасяването на момичетата. Но най-ценният дар за Дао Циен беше несломимата жизненост на приятелката му — тя го подтикваше към действие, когато сенките се спуснеха над него и заплашваха да го обсебят окончателно. „Ако си тъжен, губиш сили и не можеш да помагаш никому. Хайде да се поразходим, искам да подишам горски въздух, китайският квартал мирише на соев сос“, и го отвеждаше с кола извън града. Двамата прекарваха деня на открито и тичаха като деца, а през нощта той спеше като младенец и се събуждаше отново радостен и бодър.