Джереми не упрекваше сестра си и поглъщаше каквото и да сложеха пред него, мълчеше си дори когато ризите му бяха зле изгладени, а костюмите неизчеткани. Беше прочел, че при неомъжените жени настъпвали опасни изменения. В Англия били открили чудотворен лек срещу старомоминската неуравновесеност: прегаряли с нагорещено желязо някои местенца, но тези новости не бяха дошли още до Чили и тук подобни болежки продължаваха да се церят със светена вода. Така или иначе, въпросът беше щекотлив и не следваше да бъде засяган пред Роуз. Не му идваше на ум как да я успокои, прекалено вкоренен беше навикът да крият тайните си един от друг и да не споделят нищо. Стремеше се да я зарадва с дребни подаръци, закупени от контрабандистите по корабите, но не разбираше от жени и обикновено пристигаше с ужасни боклуци, които скоро потъваха на дъното на гардероба. Джереми не подозираше колко често сестра му се бе доближавала до него, докато той пушеше в креслото си, готова да падне в нозете му, да захлупи глава на коленете му и да изплаче мъката си, но в последния миг се бе отдръпвала уплашена — всяка дума на обич помежду им прозвучаваше като насмешка и непростима разчувстваност. Напрегната и тъжна, Роуз спазваше външно приличие по навик, с усещането, че само корсетът я държи и че свали ли го, мигом ще се разпадне на парчета. От предишната жизнерадостна и палава Роуз, от дръзките й мнения и бунтарство, от неуморната й любознателност не бе останала и следа. Тя се бе превърнала в онова, от което най-много се боеше: стара мома викторианка. „От промяната е, на тази възраст жените стават неустойчиви“, бе отсъдил аптекарят германец, и й бе предписал валериан за нервите и рибено масло за бледия тен.