Капитан Джон Съмърс повика сестра си и брат си в библиотеката, за да им съобщи новината:
— Помните ли Джейкъб Тод?
— Онзи, който ни залъгваше с приказки за мисиите в Огнена земя? — попита Джереми Съмърс.
— Същият.
— Той беше влюбен в Роуз, ако добре помня — усмихна се Джереми с мисълта, че поне не му се бе наложило да приеме за зет въпросния измамник.
— Сменил е името си. Сега се казва Джейкъб Фриймънт и работи като журналист в Сан Франсиско.
— Гледай ти! Значи е вярно, че в Съединените щати всеки мошеник може да започне наново.
— Джейкъб Тод плати достатъчно за грешката си. Струва ми се чудесно, че има страна, която предлага втора възможност.
— А честта е без значение, така ли?
— Честта не е единственото нещо на света, Джереми.
— Нима има и нещо друго?
— Какво ни интересува Джейкъб Тод? Предполагам, че не сме се събрали, за да си говорим за него, нали Джон — измърмори Роуз зад кърпичката си, напоена с ванилова есенция.
— Срещнах Джейкъб Тод-Фриймънт преди да отплавам насам. Той твърди, че е видял Елайза в Сан Франсиско.
Мис Роуз помисли, че ще припадне за пръв път в живота си. Усети как сърцето й подскочи, как вените на слепоочието й затуптяха до пръсване и как вълна от кръв нахлу в лицето й. Останала без дъх, тя не успя да промълви нито дума.
— На този човек не може да се вярва! Ти сам ни разказа за жената, която ти се заклела, че се запознала с Елайза на някакъв кораб през 1849 г. и че я е видяла как умира — изсъска Джереми Съмърс, като крачеше широко покрай библиотеката.
— Така е, но тя не беше цвете за мирисане. Носеше брошката, която лично подарих на Елайза, но може да я е откраднала и да ме е излъгала от страх. Каква причина ще има Джейкъб Фриймънт да ме лъже?
— Никаква, само дето е измамник по природа.
— Престанете, моля ви — проплака мис Роуз, след като положи огромно усилие, за да извади глас. — Единственото важно нещо е, че някой е видял Елайза, че тя не е мъртва и можем да я намерим.
— Не се заблуждавай, скъпа. Това е поредната измислица, не виждаш ли? За теб ще бъде ужасен удар, ако излезе, че всичко е лъжа — предупреди я Джереми.
Джон Съмърс им разказа с подробности за срещата на Джейкъб Фриймънт с Елайза, като не пропусна да спомене, че била облечена в мъжки дрехи, но изглеждала напълно естествено в тях и журналистът не се усъмнил нито за миг, че пред него стои момче. Добави как двамата с Фриймънт отишли в Чилийския квартал да разпитват за нея, но понеже не знаели под какво име да я търсят, никой не можал, или не пожелал, да им каже нищо. Нямало съмнение, че Елайза е отплавала за Калифорния по следите на своя любим, но очевидно нещо се е объркало и те не са се срещнали, тъй като целта на посещението й при Джейкъб Фриймънт била да пита за някакъв разбойник с подобно име.
— Трябва да е той. Хоакин Андиета е крадец. Напусна Чили, за да избяга от правосъдието — процеди Джереми Съмърс.
Беше се оказало невъзможно да скрият от него обекта на Елайзината любов. На мис Роуз й се наложи дори да признае, че често посещава майката на Хоакин Андиета с надеждата да научи някоя вест и че клетата жена, все по-бедна и по-болна, вече била напълно убедена, че синът й е мъртъв. Според нея нямало друго обяснение за продължителното му мълчание. Бе получила писмо от Калифорния, с дата от февруари 1849 г., седмица след пристигането му, в което той споделял плановете си да се отправи към златните залежи и оттеглял обещанието си да й пише на всеки петнайсет дни. Оттам насетне нито дума — Хоакин пропаднал вдън земя.
— Не ти ли се струва странно, че Джейкъб Тод е познал Елайза извън присъщата й среда, и то предрешена като мъж? — запита Джереми Съмърс. — Та той я помни като малко момиче. Колко години са минали оттогава? Поне шест или седем. Как е могъл да си представи, че Елайза е в Калифорния? Просто не може да бъде.
— Преди три години сам му разказах какво се е случило и той ми обеща да я потърси. Описах му я най-подробно, Джереми. Освен това Елайза не се бе променила особено — когато изчезна, тя все още приличаше на момиченце. Джейкъб Фриймънт я издирва доста дълго, докато не му казах, че по всяка вероятност е мъртва. Сега ми обеща отново да опита, мисли дори да наеме детектив. Надявам се да ви донеса новини при следващото пътуване.
— Защо не забравим веднъж завинаги тази история? — въздъхна Джереми.