— Остави ни сами, момиче — рече Джереми Съмърс, като седна на стола до леглото.
Елайза леко кимна и излезе, ала познаваше до едно слабите места на къщата и с ухо, долепено до тънката разделителна преграда успя да чуе разговора, който сетне повтори пред мама Фресия и записа в дневника си.
— Е, добре Роуз, не можем да живеем вечно във война. Нека се разберем. Кажи какво искаш — запитал Джереми, сломен предварително.
— Нищо, Джереми — въздъхнала тя с едва доловим глас.
— Никога няма да приемат Елайза в колежа на мадам Колбер. Там ходят само момичета от висшите класи и от нормални семейства. Всеки знае, че Елайза е осиновена.
— Аз ще се погрижа да я приемат! — възкликнала Роуз с жар, изумителна у човек на смъртно легло.
— Чуй ме, Роуз. На Елайза не й е нужно повече образование. Тя трябва да усвои занаят, за да си вади хляба. Какво ще стане с нея, когато нас с теб няма да ни има, за да я закриляме?
— Ако е образована, ще си намери подходящ мъж — рекла Роуз, захвърлила компреса от зелен чай на пода и се изправила в леглото.
— Елайза не е бог знае каква красавица, Роуз.
— Не си я огледал добре, Джереми. Тя се разхубавява от ден на ден. Уверявам те, че ще стане красива. Ще има кандидати в излишък!
— Без родители и без зестра?
— Ще има и зестра! — отвърнала мис Роуз, надигнала се с несигурни движения от кревата и направила няколко крачки слепешком, рошава и боса.
— Какво? Никога не сме говорили за това…
— Не му беше дошло времето, Джереми. Всяко момиче за женене се нуждае от накити, от чеиз с достатъчно тоалети за няколко години напред и от всичко необходимо за домакинството, а също и от солидна сума пари, за да започне съпругът някакви сделки.
— А мога ли да знам какъв ще е приносът на годеника?
— Ще й създаде дом, а освен това ще издържа жена си цял живот. Все пак остават още няколко години, докато Елайза достигне възраст за женене, а дотогава ще има зестра. Ние с Джон ще се потрудим да й я обезпечим, от теб не искаме нищо. Но няма смисъл да губим време в приказки отсега. Мисли за Елайза, все едно че е твоя дъщеря.
— Но тя не е, Роуз.
— Тогава приеми, че сякаш е мое дете. Съгласен ли си поне на това?
— Добре, съгласен съм — отстъпил Джереми Съмърс.
Чаените отвари се оказаха чудодейни. Болната се възстанови напълно и след четиридесет и осем часа прогледна и засия. Пое грижите за брат си с очарователно внимание, по-приветлива и по-нежна към него от всякога. Домът възобнови нормалния си ритъм, от кухнята към трапезарията потеглиха ненадминатите креолски блюда на мама Фресия, благоуханният хляб, омесен от Елайза, и изисканите торти, допринесли толкова много за славата на Съмърсови като добри домакини. От този момент мис Роуз изведнъж промени нехайното си отношение към Елайза и се посвети на подготовката й за училище с небивала дотогава майчинска всеотдайност, като в същото време предприе непробиваема обсада около мадам Колбер. Бе решена да осигури на Елайза образование, зестра и слава на хубавица, дори да не е красива, защото според нея красотата беше въпрос на самочувствие. Всяка жена, ако се държи самоуверено като несравнима красавица, непременно ще убеди всички, че е такава, твърдеше тя. Първата крачка към освобождението на Елайза бе подходящият брак, след като момичето не разполагаше с по-голям брат, който да й бъде опора, както в нейния случай. Самата тя не виждаше полза от женитбата — съпругата се превръщаше в собственост на мъжа си, с по-малко права от слугиня и от дете, но от друга страна пък самотната жена без състояние оставаше на произвола на съдбата. Омъжената, ако е хитра, можеше поне да управлява съпруга си, а с малко късмет дори да овдовее рано…