— Нямам с какво друго да ви се отплатя за това, което извършихте — промълви Фелисиано смутено.
— Не е и нужно.
Доста време Джейкъб Тод не чу нищо за злочестата двойка, но два месеца по-късно сочната вест за бягството на госпожицата бе най-обсъжданата тема на всички светски събирания, а горделивият Агустин дел Валие нямаше как да попречи да й добавят нови и нови живописни подробности, покривайки го с безчестие. Според историята, разказана от Паулина на Джейкъб Тод месеци след това, в ранния здрач на една юнска зимна привечер тя успяла да се измъкне от манастира под ситния дъжд, все още в одеждите на послушничка, като задигнала сребърните свещници от главния олтар. Благодарение на сведенията на Джейкъб Тод, Фелисиано Родригес де Санта Крус бе заминал на юг и тайно бе поддържал връзка с нея от самото начало, с надеждата да се съберат отново. През въпросната вечер я чакал недалеч от обителта и когато я видял, едва разпознал полуплешивата послушничка, хвърлила се в обятията му, без да изпуска свещниците.
— Не ме гледай така, де, косата ще израсне — рекла тя и го целунала направо по устата.
Фелисиано я отвел в затворена кола обратно във Валпараисо и я настанил временно в дома на овдовялата си майка, най-благоприличното скривалище, което могъл да измисли, с намерението да пази достойнството й, докогато може, макар да нямало начин да избягнат напълно петното на срама. Първата мисъл на Агустин била да призове на дуел прелъстителя на дъщеря си, но тъкмо се наканил да го стори, научил, че младежът е заминал по работа в Сантяго. Тогава решил да открие Паулина с помощта на синовете и племенниците си, въоръжени и готови да отмъстят за семейната чест, а в това време майка й и сестрите й четели в хор молитва след молитва за блудната щерка. Чичото епископ, препоръчал по-рано настаняването на Паулина при монахините, се опитал да внесе някакво благоразумие и да успокои духовете, ала на четата мъжкари не им било до проповеди за добрия християнин. А пътуването на Фелисиано било част от замисъла, начертан от брат му и Джейкъб Тод. Той отишъл тихомълком в столицата, докато двамата му помагачи пуснали в ход плана за действие във Валпараисо — отпечатали в някакъв либерален вестник съобщение, че госпожица Паулина дел Валие е изчезнала, а семейството й прави всичко, за да потули истината. Това спасило живота на влюбените.
Агустин дел Валие най-сетне осъзнал, че в тези времена вече не е за препоръчване да се пренебрегва законът и вместо с двойно убийство било по-добре да спаси честта си с шумна сватба. Уговорили условията за принудителния мир и седмица по-късно, когато всичко било уредено, Фелисиано се прибрал. Бегълците се явили в дома на Дел Валие, придружени от брата на годеника, един адвокат и епископа. Джейкъб Тод бе предпочел да не присъства. Паулина била облечена в скромни дрехи, ала когато свалила наметката, видели, че в косите си предизвикателно носи диадема като на кралица. Пристъпила под ръка с бъдещата си свекърва, която била готова да отговаря за добродетелта на девойката, но не й дали възможност да се обади. Семейството трудно щяло да понесе ново съобщение във вестника и Агустин дел Валие нямало какво да стори, освен да приеме непокорната си дъщеря и неканения жених. Изправил се, заобиколен от синовете и племенниците си насред трапезарията, превърната за случая в съдилище, а жените от семейството, заточени на другия край на къщата, се осведомявали за подробностите от слугините — те надзъртали иззад вратите и притичвали, за да им предадат всяка дума. Така донесли, че девойката се явила с диамантите в щръкналите остригани коси, застанала пред баща си без никакъв свян и страх и му заявила, че свещниците са още у нея и всъщност ги е взела само за да направи напук на монахините. Агустин дел Валие замахнал с конски камшик, но годеникът се изстъпил напред, за да посрещне удара, и тогава епископът, вече изтощен, но с цялата тежест на своя сан, се намесил с неоспоримия довод, че ако ще вдигат сватба за пред хората, за да пресекат клюките, не е редно годениците да са с насинени лица.