— Поръчай да донесат по чаша топъл шоколад, Агустин, и нека седнем да поговорим като свестни хора — предложил божият служител.
Така и постъпили. Наредили на Паулина и на вдовицата Родригес де Санта Крус да чакат навън, защото въпросът бил мъжка работа, и след като изпили няколко кани шоколад, стигнали до съгласие. Съставили документ, с който изяснили финансовите условия и спасили честта и на двете страни, подписали го пред нотариус и се заели да уточняват подробностите за сватбата.
След месец Джейкъб Тод получи покана за голямото празненство — семейство Дел Валие бяха надминали себе си в разточителното гостоприемство. Танците, песните и яденето продължиха до следващия ден, а гостите се разотидоха, като не преставаха да говорят за красотата на младоженката, за щастието на младоженеца и за късмета на родителите, задомили дъщеря си за такова голямо, макар и скорошно състояние. Съпрузите заминаха веднага за северната част на страната.
Лоша слава
Джейкъб Тод съжали за заминаването на Фелисиано и Паулина, защото бе завързал добро приятелство с милионера от мината и размирната му съпруга. Радушието, с което го обграждаха младите предприемачи, се равняваше на неприязънта, която започваше да изпитва към членовете на клуб „Унион“. Също като него самия новите индустриалци бяха проникнати от европейски идеи и бяха носители на свободолюбиви и напредничави убеждения, за разлика от старата, изостанала с половин век земевладелска олигархия. Под леглото му лежаха на купчина още сто и седемдесет библии, но вече бе забравил за тях, понеже отдавна бе изгубил облога. Бе усвоил достатъчно испански, за да се справя самостоятелно, и макар без ответ, все още бе влюбен в Роуз Съмърс — две сериозни причини да остане в Чили. Постоянните насмешки на младата жена се бяха превърнали в очарователна привичка и не го обиждаха. Приемаше ги по навик, шеговито, и им отвръщаше незлобливо, като в игра на топка, чиито тайни правила бяха известни само на тях двамата. Сближи се с някои интелигенти и прекарваше с тях по цели нощи в спорове върху френските и немските философи или върху научните открития, разширили обхвата на човешкото познание. Разполагаше с много време за размисъл, четене и разговори. Насъбраните идеи записваше в овехтяла от употреба дебела тетрадка, а значителна част от доходите си харчеше за книги, като ги поръчваше в Лондон или ги купуваше от книжарница „Сантос Торнеро“ в квартал „Алмендрал“. Между другото това бе кварталът на французите и там се намираше най-хубавият публичен дом във Валпараисо. А в книжарницата си даваха среща представители на интелигенцията и начеващи писатели. Тод четеше по цели дни, след това заемаше книгите на другарите си, а те ги превеждаха криво-ляво, отпечатваха ги в нескопосани брошурки и ги предаваха от ръка на ръка.
Най-млад от групата на интелигентите беше Хоакин Андиета, едва осемнадесетгодишен, чието естествено призвание на водач заместваше липсата на опит. Пламенен по природа, той изпъкваше още повече поради младостта и бедността си. Хоакин не бе човек на словото, а на действието, един от малцината, надарени с достатъчна прозорливост и смелост, за да превърнат в революционен устрем книжните идеи, докато останалите предпочитаха да ги предъвкват до безкрай, насядали край бутилката в задната стаичка на книжарницата. Андиета привлече вниманието на Тод от самото начало. У младежа имаше някакво неспокойствие и въодушевление, които го привличаха. Бе забелязал оръфаното му куфарче и протрития плат на костюма му, излинял и излъскан като лучена люспа. За да не се виждат дупките на подметките му, никога не се разполагаше с вдигнати нозе и не сваляше сакото, защото, както предполагаше Тод, ризата му сигурно бе цялата в кръпки и снадки. Нямаше прилично палто, но и посред зима скачаше още в зори, готов да тръгне пръв да разнася брошури и да разлепя възвания към работниците, за да се вдигнат на бунт срещу своеволията на работодателите, или към моряците, за да въстанат срещу капитаните и корабните компании — дейност в повечето случаи безполезна, тъй като материалите попадаха сред предимно неграмотни хора и призивите за справедливост оставаха да висят на произвола на вятъра и човешкото безразличие.