Такова бе положението в края на 1845 г., когато търговският морски флот на Великобритания назначи във Валпараисо капелан, за да се погрижи за духовните потребности на протестантите. Той пристигна, готов да се опълчи срещу католиците, да съгради непоклатима англиканска крепост и да вдъхне нови сили на паството си. Първата му служебна задача бе да провери сметките на подготвяната мисия до Огнена земя, от чиито резултати не се забелязваше и следа. Джейкъб Тод си издейства от Агустин дел Валие покана за имението му, с надеждата, че така ще даде време на новодошлия пастор да изпусне пара, но когато се прибра след две седмици, установи, че капеланът не е забравил неговия въпрос. Известно време Тод намираше разни предлози, за да го избягва, но в края на краищата се наложи да застане пред одитор, а сетне и пред комисия на Англиканската църква. Заплете се в мрежа от все по-невероятни обяснения, въпреки че числата недвусмислено разкриваха злоупотребата. Възстанови парите от остатъка в сметката, но името му пострада непоправимо. За Тод настъпи краят на събиранията в сряда у Съмърсови и повече никой от чуждестранната колония не го покани, по улицата познатите го избягваха и всички, подхванали с него някакви съвместни сделки, ги прекратиха. Мълвата за измамата достигна до чилийските му приятели и те твърдо, макар и без много шум, му намекнаха да не се мярка в клуб „Унион“, за да не бъде отстранен най-позорно. Не го приемаха нито да играе крикет, нито в бара на Английския хотел и скоро той остана напълно сам, защото дори приятелите либерали му обърнаха гръб. Цялото семейство Дел Валие престана да го поздравява, освен Паулина, с която Тод от време на време поддържаше връзка по пощата.
Паулина бе родила първото си дете на север и по писмата й личеше, че е доволна от битието си на омъжена жена. Фелисиано Родригес де Санта Крус, за когото се говореше, че богатее все повече, се бе оказал необикновен съпруг. Бе убеден, че дързостта, проявена от Паулина, когато бе избягала от манастира и надвила семейната воля, за да се омъжи за него, не бива да се хаби в домакинската работа, а следва да намери приложение в полза на тях двамата. Възпитана като госпожица, Паулина едва знаеше да чете и да смята, но изпитваше истинска страст към сделките. Първоначално Фелисиано се изненада от интереса й към подробностите около изкопните работи и превоза на рудата, а също и към колебанията на борсата, но скоро привикна да се съобразява със свръхчовешкия усет на жена си. Благодарение на съветите й, на седмия месец след сватбата той придоби огромни печалби от спекулации със захар. От благодарност й поднесе деветнайсеткилограмов чаен сервиз от ковано перуанско сребро. Паулина едва се движеше с тежката издутина на първото дете в утробата си, но отхвърли подаръка, без да вдига поглед от терличките, които плетеше.
— По-добре открий сметка на мое име в някоя лондонска банка и отсега нататък внасяй в нея двадесет на сто от печалбите, които ти осигуря.
— Но защо? Нима не ти давам всичко, каквото пожелаеш, че и много повече? — възкликна Фелисиано обидено.
— Животът е дълъг и пълен с изненади. Не искам един ден да бъда окаяна вдовица, при това с деца — поясни тя, поглаждайки корема си.
Фелисиано излезе, като затръшна вратата след себе си, ала вроденото му чувство за справедливост надделя над огорчението му на оскърбен съпруг. Освен това си помисли, че двайсетте процента щяха да бъдат силен подтик за Паулина. Изпълни молбата й, макар никога да не бе чувал за семейна жена със собствени пари. Щом като съпругата не можеше да пътува сама, да подписва юридически документи, да търси правосъдие, да купува и продава нищо без разрешение на съпруга си, още по-малко й се полагаше банкова сметка, с която да се разпорежда по своя воля. Как ли щеше да го обясни в банката и пред съдружниците си?